да се сражават юнашки и свойте съпруги да бранят. Паднали в мрежа опасна, която най-здраво улавя, жертва и плячка дано да не станете на враговете! После те лесно ще сринат и вашия град многолюден. Трябва за всичко това да се грижиш и денем и нощем, [490] трябва да молиш неспирно прочути съюзни водачи пак да воюват и срамните укори тъй да отбият.“ Каза така Сарпедон и захапа сърцето на Хектор. Тутакси Хектор с доспехите от колесницата скочи. Махащ две копия остри, обхождайки вредом войските, [495] той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка. Те се обърнаха бързо, с лице към ахейците спряха. Всички аргийци останаха и не отстъпиха в бягство. Вятърът както отнася свещената плява в хармана, гдето вършачи я веят, когато и златна Деметра [500] зърно от плява отделя при духнали вихри желани; всички околни места, дървеса и треви побеляват; тъй и ахейците станаха бели от прашния облак, който с нозете си вдигнаха чак до небето конете, щом се понесоха в боя обратно със свойте колари. [505] Всички троянци започнаха битка със устремна сила. Бурният Арес покри ги с мъгла, подпомогна троянци, тичайки вредом по волята на Аполон златомечест, който поръча на Арес да върне духа на троянци, тъй като беше видял, че Атина си вече отива, [510] мъдра помощница в тежките битки за всички данайци. Сам Аполон изпроводи Енея от храма си пищен, вдъхнал геройство в гърдите на вожда прочут на войската. Скоро Еней се яви между свойте обични другари. Радостни те го видяха, че бодър и читав си идва, [515] пълен със сила, но никой за нищо не го и попита, тъй като почваше новата битка, която скроиха Феб Аполон, и убиецът Арес, и злата Ерида. Двамата славни Аякси и цар Одисей с Диомеда в боя подтикваха свойте данайци, макар че войските [520] нямаха страх от троянската сила и вражия натиск, ала стояха недвижни, подобни на облаци тъмни, пръснати над планините от Зевса във време спокойно — тихи, догдето почива мощта на Борей и на други вихри могъщи, които, щом почнат да веят, разпръсват [525] черните облаци вредом със своето духане шумно. Тъй неподвижни данайци очакваха смело троянци. Цар Агамемнон обходи войската с такива съвети: „Мили другари, бъдете мъже със сърца на герои! В страшните битки един се пред други срамувайте вие! [530] Който войник се срамува, по-често във бой се спасява, който от битката бяга, изгубва защита и слава.“ Каза и копие хвърли, улучи храбреца известен, Деикоонта Пергасов, другар на Енея юначен, тачен наравно с децата на царя Приам от троянци, [535] тъй като ревностен бе да се впуща сред първите в боя. Цар Агамемнон Атреев го хласна със копие в щита, здравият щит не отхвърли медта и тя мина през него, стигна във долната част на корема през якия пояс. Грохна троянецът, звъннаха гръмко доспехите с него. [540] В същото време Еней бе погубил най-лични данайци — Кретон и брат му Орс’илох, потомци на царя Диокъл. Техният татко Диокъл живееше в дивната Фера, много заможен, той беше по род от Алфей бистроструен, който широко тече през земята на пилосци древни. [545] Този Алфей е баща на Орсилох, водач на герои, а пък Орсилох — баща на прочутия, мощен Диокъл, а пък Диокъл — баща на сърцати момчета близнаци: Кретон и брат му Орсилох, в различни сражения вещи. Двамата щом възмъжаха, със своите кораби черни [550] тръгнаха дружно с аргийци към хубавоконната Троя чест да печелят за цар Агамемнона и Менелая. Ала смъртта ги настигна и двамата тука пред Троя. Както два лъва, отраснали сред върховете планински, кърмени нежно от майка лъвица в гора недостъпна, [555] грабят свирепо рогати юници, овце угоени, опустошават кошари пастирски, догдето самички бъдат убити със копие медно от мъжки десници; тъй от ръцете Енееви двама близнака сломени рухнаха върху земята, подобни на борове стройни. [560] Паднаха и ги пожали герой Менелай гръмогласен. Целият в мед заискряла облечен, излезе пред всички, махайки своето копие; Арес му вдъхна геройство, тайно кроейки коварство — да бъде убит от Енея. Щом го видя Антилох богоравен, потомък на Нестор, [565] сам пред войските излезе, изплашен за вожда народен, да не пострада и целият труд да отиде напразно. Двамата вече насочваха своите копия медни,
