Илиада

бързо в двореца си бащин съблече ефирния пеплос,
пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно; [735]
сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,
въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.
На раменете си метна умело ресниста егида;
както венец се извива украсата около нея:
там се откройват и Бягство, и Разпра, и Храброст, и Сила, [740]
и на Горгона главата, чудовище зло и опасно,
грозно страшилище, чудо на егидодържеца Зевса.
Сложи си шлема със двете качулки и четири върха,
който бе златен и бе украсен със бойци на сто града.54
Тя в колесницата светла се метна и взе си в ръката [745]
копие яко, голямо, с което избива мъжете,
щом им се сърди богинята, имаща татко всесилен.
Хера веднага припряно конете си шибна с камшика.
Крепките порти небесни сами се разтвориха шумно.
Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето, [750]
за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират.
Двете през портите вкараха свойте коне вихрогонни.
Зевса намериха седнал далече от всички безсмъртни
връз най-високия връх на Олимп многовръх, недостъпен.
Там си конете запря белоръката Хера богиня, [755]
Зевса Кронид всемогъщ заразпитва така и продума:
„Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш на Арес?
Колко прочути войски на ахейците Арес погуби
несправедливо и злобно? Аз страдам, а твърде спокойни
вече се радват и бог Аполон сребролък, и Киприда, [760]
след като пратиха този безумец, що правда не знае.
Татко наш Зевсе, дали ще се сърдиш на мен, ако с удар
Ареса срамно накажа и после прогоня от боя?“
Облакосборецът Зевс отговори със думи такива:
„хайде прати срещу него Атина, даряваща плячка: [765]
има тя навик да хвърля на Арес страдания тежки.“
Тъй каза, а белоръката Хера веднага послуша,
с бича подкара конете и радостни те полетяха
между земята огромна и звездния свод на небето.
Колкото може човек да обхване пространство със поглед, [770]
седнал на ’огледен връх, винотъмно море съзерцаващ,
толкова с цвилене скачат конете на двете богини.
Щом като стигнаха Троя и двете реки бързотечни,
где Симоент и Скамандър водите си бистри събират,
там белоръката Хера веднага запря си конете. [775]
Щом ги разпрегна, наоколо пръсна мъгла непрогледна.
Бог Симоент им изпрати обилно божествена паша.
Двете богини поеха, превърнати в гълъби плахи,
страстно желаейки още да бранят мъжете аргийци.
Стигнаха място, където мнозина герои стояха, [780]
всички събрани край цар Диомеда конеукротител,
твърде подобни на лъвове хищни, за кръв настървени,
или на диви глигани, мощта на които е страшна.
Там белоръката Хера застана и гръмко извика,
уподобена на силния Стентор, герой медногърлен, [785]
който надвикваше сам петдесет гласовити герои:
„Срамно! Аргийци страхливци, по външност сте само достойни!
Докато идваше тука във боя Ахил богоравен,
нивга троянци не виждахме вън от Дарданските порти.
Всяваше ужас у всички със своето копие тежко, [790]
ала сега се сражават във стана, далече от Троя.“
Тъй каза. Сила и храброст събуди у всеки ахеец.
А светлоока Атина потърси сина на Тидея
и го откри досами колесницата и до конете,
раната да си разхлажда, която му Пандар нанесе. [795]
Пот го измъчваше чак под широкия ремък на щита.
Страдаше върло героят, ръката го люто болеше,
щом като вдигнеше ремъка, черната кръв да избърше.
Пипна ярема Атина Палада и викна високо:
„Колко ти малко приличаш на татко си, вожда Тидея! [800]
Скромен и дребен на ръст бе Тидей, но войник бе отличен,
даже когато и аз му не давах да влиза във боя,
славата в битки да гони, тогава самичък ахейски
пратеник в Тива отиде при много и знатни кадмейци.
Аз му поръчах да седне спокойно на пир във двореца. [805]
Както по-рано, в сърцето си имаше смелост безмерна,
викаше млади кадмейци на бой, побеждаваше вредом;
толкова явна помощница бях за Тидея Ойнеев.
Също на тебе помагам и твърде усърдно те пазя,
най-благосклонно те карам с троянците да се сражаваш. [810]
Или голяма умора сковала е твоето тяло,
или пък страх малодушен сега те всецяло владее.
Ти не си син на Тидея, юначен потомък Ойнеев.“
Мощният син на Тидея така на Атина отвърна:
„Дъще на Зевса всесилен, богиньо, добре те познавам! [815]