за да се бият със устрем един срещу други отблизо. Сам Антилох бе застанал до вожда прочут на войските. [570] Колкото сръчен боец и да беше, Еней се отдръпна, щом забеляза, че двама герои го чакат задружно. След като бяха отвлекли телата във стана ахейски и на другари предали убитите двама близнака, те се явиха отново във първите бойни редици. [575] Стигнаха до Пилемена, подобен по храброст на Арес, вожд на юначни мъже, щитоносни бойци пафлагонци. Славният с копие цар Менелай го улучи жестоко тъкмо във здравата ключица, както се беше изправил. Там Антилох му погуби Мидона, колар и помощник, [580] син на Антимний, когато обърна конете във бягство; с камък във лакътя той го умери. В прахта на земята паднаха мигом юздите, със слонова кост украсени. С меч Антилох в слепоочника с мощен замах го удари. Хъркайки, от колесницата дивна Мидон се събори, [585] презглава рухна на темето и на плещите си едри. Дълго остана така, че попадна в дълбокия пясък, двата му коня го блъснаха силно в прахта на земята. С бич Антилох ги закара веднага във стана ахейски. Двамата Хектор позна сред войските и с вик ги нападна. [590] Всички троянски редици затичаха заедно с него: водеха ги Енио достославна и страшният Арес. Носеше вред Енио суматоха голяма във боя, Арес размахваше копие дълго с ръцете си мощни. Ту се изпречваше близо пред Хектора, ту пък зад него. [595] Щом го видя Диомед гръмогласен, изпадна във ужас. Както безпомощен пътник, минаващ полето широко, спира изплашен пред буйна река, към морето потекла, само щом зърне шумящата пяна, назад се отдръпва, тъй Диомед се оттегли, на свойта войска заговори: [600] „Мили другари, така се дивим на сърцатия Хектор, копиеборец прочут и безстрашен във всякакви битки! Винаги някой безсмъртен отблъсва от него бедата. Ето сега му помага бог Арес, престорен на смъртен. Стойте с лица към троянци и гърбом отстъпвайте само! [605] Никой от вас да не смее във бой със безсмъртни да влиза!“ Тъй каза, ала троянци близо до тях вече бяха. Хектор тогава погуби Менеста и вожд Анхиала, двама герои в една колесница и опитни в боя. Паднаха и ги пожали героят Аякс Теламонов. [610] Спря се наблизо до двамата, своето копие хвърли, точно попадна във Амфий, потомък известен Селагов, който в Пес имаше много стада и нивя плодородни, но го съдбата доведе да брани Приама и Троя. Снажният син Теламонов го в пояса право уцели; [615] дългото копие влезе във долната част на корема. Шумно раненият падна. Притича Аякс Теламонов, за да му снеме доспехите светли; троянците вкупом ръснаха копия: много от тях се забиха във щита. Мъртвия с крак той натисна и своето копие дръпна, [620] но не можа да му смъкне доспехите от раменете: беше обсипан безспирно със гъсти стрели от войските. Той се уплаши от тесния кръг на троянците горди, че многобройни и силни със копия идваха смело. Снажен макар и да беше, могъщ и достоен за почит, [625] те го отбиха назад. И Аякс разтреперан отстъпи. Всички аргийци така се потрудиха в боя усилен. После съдбата насочи против Сарпедона божествен вожд Тлеполема, потомък Хераклов, огромен и мощен. Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени — [630] Зевсов син бе Сарпедон, Тлеполем бе потомък на Зевса, пръв Тлеполем заговори на своя роднина известен: „Цар Сарпедоне ликийски, каква ли те нужда принуди тук да трепериш, понеже от битки съвсем не разбираш? Лъжат, които говорят, че ти си издънка на Зевса, [635] тъй като много по-слаб си от тези прочути герои, Зевсови рожби рождени, велики сред древните хора. Казват, че точно такъв е създаден героят Херакъл, моят юначен родител със лъвско сърце във гърдите, който тука бе дошъл за конете на Лаомедонта [640] само с шест кораба вити и малко отбрани войници. Той разруши Илион и остави площадите пусти. Твойто сърце е плашливо, войската ти вече загива. Мисля, че няма да бъдеш със нищо полезен на Троя. Даже и храбър да беше, от Ликия помощ не носиш. [645] Скоро от мен повален, ти ще стигнеш вратите на Хадес.“ Цар Сарпедон, предводител ликийски, така му отвърна: „Твоят баща, Тлеполеме, съсипа свещената Троя, но заради лудостта на прочутия Лаомедонта, който с обидни слова благодетеля силно засегна, [650]
