Илиада

че му не даде конете — за тях бе пристигнал баща ти.
Казвам: сега ще настъпи смъртта ти и черната гибел.
Тежко ударен от моето копие, ти ще загинеш,
слава на мен ще дадеш, а душата си долу — на Хадес.“
Рече така Сарпедон; Тлеполем вече копие вдигна. [655]
В миг от ръцете им литнаха техните копия дълги.
Цар Сарпедон го улучи в средата на бялата шия
и острието, донасящо болка, премина през нея.
Черната нощ непрогледна покри му очите веднага.
А Тлеполем нарани Сарпедона в бедрото отляво [660]
и острието стремглаво проникна дълбоко навътре,
стигна костта му; бащата запази сина си от гибел.
Верни другари изнесоха цар Сарпедона от боя,
ала го мъчеше много забитото копие дълго;
никой не бе се досетил и нито помислил бе даже [665]
да го изтръгне с ръка от бедрото, та той да се движи,
тъй като бързаха: толкова много те бяха заети.
А Тлеполема изнесоха медноколенни ахейци.
Щом го видя Одисей богоравен, герой хитроумен,
с дух издръжлив, със сърце благородно, в тревога изпадна. [670]
Той се размисли тогава във свойта душа наболяла:
първо дали да преследва сина на Кронида всесилен,
или живота да вземе на много съюзни ликийци.
Още съдбата не беше решила за цар Одисея
сам да убие със копие мощния син на Кронида, [675]
а мисълта му Атина насочи към други ликийци.
Там той Керана, Аластора, Хромия в боя изтреби,
Халия и Ноемона, Алкандра и с тях Пританиса.
Още мнозина ликийци сега Одисей би погубил,
ако не бе го видял шлемовеецът, славният Хектор. [680]
Целият в мед засияла облечен, излезе пред строя,
всявайки страх у данайците. Щом като стигна наблизо,
цар Сарпедон се зарадва и жални слова му продума:
„Сине Приамов, не давай да стана аз плячка данайска!
Ти защити ме! И нека във вашия град ме напусне [685]
моят живот кратковечен, понеже разбирам, че няма
вече да ида във къщи и в моята свидна родина,
за да зарадвам жена си любима, сина си невръстен.“
Каза така. Шлемовеецът Хектор му нищо не рече,
ала премина край него с желание страшно веднага [690]
сам да прогони ахейците, много от тях да избие.
Сложиха верни другари герой Сарпедона божествен
скритом под чудния дъб на егидодържителя Зевса.53
Дългото копие дръпна навън от бедрото на царя
смелият, силен Пелагон — другар неразделен му беше. [695]
Свяст Сарпедон бе изгубил и мрак му забули очите.
Скоро задиша отново и свежият лъх на Борея
вдъхна живот във гръдта, пресекливо и тежко пъхтяща.
Ала аргийци пред Арес и пред меднобронния Хектор
нито избягаха в стана при своите кораби вити, [700]
нито нападаха в боя, но бавно отстъпваха вече,
щом като бяха узнали, че Арес е между троянци.
Хектор, синът на Приама, и в бой ненаситният Арес
първи кого ли убиха, кого ли последен от всички?
Богоподобният Тевтрант, конеукротителя Орест, [705]
копиебореца Трех етолиец и цар Еномая,
Хелен, потомък Енопов, Оресбий с блестящия пояс,
който живееше в Хила, отдаден на свойте имоти
чак до Кефиското езеро; заедно с него и други
там беотийци живееха сред плодорни полета. [710]
Щом белоръката Хера съгледа и двамата дружно
да разгромяват жестоко аргийците в жарката битка,
тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:
„Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
Двете напразно ний дадохме дума на цар Менелая, [715]
щом укрепената Троя събори, назад да отплува,
ако оставим убиеца Арес така да беснее.
Нека сега си припомним за нашата мощна защита.“
Тъй каза. И совоока богиня Атина послуша
Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос, [720]
тръгна веднага да впрегне конете с начелници златни.
Хеба тогава постави в желязната ос колеснична
медните две колела, дето имаха спици по осем.
Техните наплати бяха от злато, нетленни. Отгоре
медните шини прилягаха плътно — за чудо и приказ! [725]
Сребърни бяха главините — те на оста се въртяха;
с ремъци златни и сребърни капрата бе закрепена,
имаше също и двойни перила, умело извити.
Сребърен процепът беше. На края привърза за него
златен и хубав ярем: позлатените ремъци сложи. [730]
Хера запрегна в ярема конете си вихреноноги:
силно жадуваше яростна битка и викове бойни.
В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,