Аз ще ти кажа сърдечно и няма да крия от тебе.Нито ме страх малодушен владее, ни даже умора,ала аз помня съветите мъдри, които ми даде.Ти забрани да се бия със други безсмъртни, обачевлезе ли в бой дъщерята на Зевс Афродита, поръча [820]да я пронижа без милост със моето копие остро.И затова аз отстъпих самичък и заповед дадохвсички аргийци да дойдат със мене на същото място.Виждам, че Арес сега ръководи напълно борбата.“А совоока Атина Палада така отговори: [825]„Сине Тидеев, герой Диомеде, от мене обичан!Нямай страх нито от Арес, ни даже от други безсмъртни!Толкова явна помощница днес ще ти бъда във боя.Хайде нападай ти Арес с конете си еднокопитни,удряй отблизо и без да се плашиш от буйния Арес, [830]този безумец, във злото изкусен, с дела вероломен!Той обещание даде недавна на мене и Хера,че ще се бие с троянци и сам ще подкрепя аргийци,ала забрави това и сега подпомогна троянци.“Тъй каза. Дръпна с ръката си Стенел и после го блъсна [835]от колесницата долу; покорно той скочи веднага.Жадна за битки, Атина се качи до цар Диомеда.От тежината заскърца пронизно оста на колата:страшна богиня и воин отличен тя возеше в боя.Грабна Атина Палада юздите и бича му гъвкав, [840]бързо нападна бог Арес с конете му еднокопитни.Сваляше богът тогава доспехите на Перифанта,славния син на Охезий, най-храбрия от етолийци.В кърви опръскан, бог Арес му смъкваше всички доспехи.Шлема на Хадес си сложи Атина, та скрита да бъде. [845]Щом като Арес, убиец на смъртни, съзря Диомеда,той Перифанта огромен остави прострян на земята,гдето го беше убил и лишил от живота му свиден,па се насочи против Диомеда конеукротител.Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, [850]първо бог Арес запрати над конски юзди и яремисвоето копие медно, живота му с ярост да вземе.Хубавоока богиня Атина с десница го сграбчи,блъсна го сред колелата да мине отдолу безвредно.Втори нападна със копие цар Диомед гръмогласен. [855]А пък Атина Палада насочи медта му направовъв слабините на Арес, където бе с пояс препасан.Там го улучи и дивната кожа на бога разкъса,дръпна си острото копие; Арес извика от болка,както войска деветхилядна и десетхилядна вика, [860]щом като вече започне страхотната битка на Арес.Ужас обхвана и всички ахейци, и всички троянци:тъй проглушително викна на бой ненаситният Арес.Както задава се мрак непрогледен от облаци черни,щом като бурният вятър задуха при лятната жега, [865]толкова страшен се стори бог Арес на цар Диомеда,в облаци гъсти нагоре поел към небето широко.Бързо пристигна в Олимп недостъпен с дворци на безсмъртни,седна до Зевса Кронида със мъка голяма в душатаи му показа кръвта си безсмъртна, която течеше. [870]Стенейки богът печално, крилати му думи продума:„Татко наш Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш?Винаги ние, безсмъртните, тежки беди сме търпели,само по лична подбуда щом правим услуги на смъртни.Всички се сърдим на тебе — роди дъщеря неразумна, [875]гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават,с теб са напълно съгласни и всеки от нас е послушен,само Атина Палада с уста и ръка не наказваш,ала й всичко прощаваш, понеже създаде я дръзка. [880]Тя и сега Диомеда, надменния син на Тидея,прати на своя глава да беснее против боговете.Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,после, подобен на демон, и мене самия нападна.Мен ме спасиха нозете ми бързи, че инак отдавна [885]мъките щях да понасям сред грозните купища мъртвиили щях жив и безсилен да страдам от удари медни.“Облакосборецът Зевс го погледна сърдито и рече:„Бог вероломен, недей да ми плачеш, приседнал до мене!Тебе аз мразя най-силно между боговете безсмъртни. [890]Винаги много обичаш ти спорове, разпри и битки.Имаш характера опак и мъчен на майка си Хера,тая, която със моите думи едвам укротявам.Смятам, че толкова страдаш по нейна вина и съвети.Дълго от болки да патиш не мога все пак да понасям. [895]Мой си потомък и твоята майка роди те от мене.Ако друг някой безсмъртен те беше създал тъй омразен,щеше отдавна да бъдеш по-долу55 от всички титани.“