Илиада

Тъй каза и заповяда Пеан да го сръчно лекува.
Вещо Пеан му положи лекарства, премахващи болки, [900]
раната той изцери му, понеже безсмъртен е Арес.
Както гъст сок от смокиня, във бялото мляко изсипан,
млечната течност сгъстява и бързо тя сирене става,
също тъй бързо Пеан излекува жестокия Арес.
Хеба сама го изкъпа, облече го в хубави дрехи. [905]
Своята слава съзнаващ, приседна той близо до Зевса.
Хера аргийка и в битки помощница дръзка Атина
пак се завърнаха горе в двореца на Зевс гръмовержец,
Арес, убиец на смъртни, възпрели от мъжеубийства.

ШЕСТА ПЕСЕНСРЕЩА НА ХЕКТОР И АНДРОМАХА

В страшната битка останаха само троянци с ахейци.56
Бой непрестанно кипеше навред из полето обширно,
копия медни летяха поройно едно срещу друго
там между двете пенливи реки Симоент и Скамандър.
Пръв между всички Аякс Теламонов, защита ахейска, [5]
строя троянски разкъса, на своите вдъхна надежда,
тъй като мъртъв простря най-юначния между тракийци,
родния Евсоров син, Акаманта огромен и мощен.
Първо удари високо във гъстата грива на шлема,
после заби във челото му своето копие медно. [10]
Вътре в костта то проникна и мрак му забули очите.
А Диомед гръмогласен прониза Аксила Тевтрантов,
който в доволство живя във добре изградена Арисба,
много честит, и богат, и обичан от смъртните хора:
всички приемаше с радост в дома си, издигнат край пътя; [15]
никой обаче от тях пред лицето на грозната гибел
в помощ не му се притече. А вожд Диомед го погуби
заедно с верния негов приятел Калесий, подкарал
в боя конете: потънаха двамата дружно в земята.
В лютия бой Евриал умъртви пък Офелтий и Дресос. [20]
А след това се отправи към Езеп и Педас, известни
рожби на Буколиона и нимфата Абарбарея.
Син беше Буколион на прочутия Лаомедонта,
най-стар по възраст във къщи, но син извънбрачен по майка.
Буколион край стадата си легна в любов със наяда, [25]
нимфа, която зачена и после роди му близнаци.
А Евриал им сломи храбростта и телата красиви,
после самичък им смъкна доспехите от раменете.
Смелият в бой Полипет пък лиши от живот Астиала.
С копие медно срази Одисей перкосиеца Пидит. [30]
Славният Тевкър уби богоравния Аретаона,
сам Антилох пък прониза със своето копие Аблер,
мощният цар Агамемнон изпрати при Хадес Елата,
който живееше близо до Сатниоент бързотечен
в стръмния Педас; а Леит погуби при бягство Филака, [35]
сам Еврипил тесалийски свали безпощадно Мелавтий.
Цар Менелай гръмогласен тогава жив хвана Адраста;
двата му коня, подплашени, тичаха диво в полето,
в храст тамарисков се блъснаха, счупиха здравия процеп
на колесницата вита; сами се засилиха после [40]
право към Троя, нагдето и други коне полетяха.
От колесницата падна Адраст във прахта на земята
край колелата наблизо. При него веднага дотича
силният цар Менелай, дългосенното копие вдигнал.
Хвана Адраст коленете му, почна така да го моли: [45]
„Ти пощади ми живота, Атриде, и откуп ще вземеш!
Много съкровища има в дома на баща ми имотен:
имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.57
Татко ми ще ти изпрати награда и откуп несметен,
ако узнае, че жив съм при вашите кораби в стана.“ [50]
Рече на цар Менелая, склони му сърцето в гърдите.
Царят бе вече готов да го връчи на своя служител,
за да го в плен отведе при ахейските кораби бързи,
но Агамемнон се втурна при него и с укор му каза:
„Цар Менелай мекушав! Ти защо съжаляваш мъжете? [55]
В твоята къща троянците сториха хубаво дело!
Никой троянец дано не отбегне жестоката гибел
днес от ръцете ни тежки. Дано и детето, което
майката носи във свойта утроба, смъртта не избегне!
Всички във Троя дано да погинат без гроб и без слава!“ [60]
Каза героят така и сърцето на брат си предума
с вярното слово. Атрид със десница отблъсна Адраста.
Мощният цар Агамемнон без жал го рани във корема.
Падна Адраст на земята: тогава синът на Атрея
стъпи със крак на гръдта му, забитото копие дръпна. [65]
Конникът Нестор подтикна аргийците, викайки гръмко: