Илиада

Казаха двамата, слязоха от колесниците бойни,
взеха ръцете си, клетви за вярност си дадоха дружно.
Зевс олимпийски лиши предводителя Главк от разсъдък,
тъй че смени той със цар Диомеда доспехи от злато [235]
с медни доспехи и даде сто вола отбрани за девет.
Щом като Хектор дойде при дъба и при Скейските порти,
вкупом се сбраха край него троянски съпруги и щерки,
за да го питат за рожби и братя, съпрузи и близки.
Той заповяда на всички поред боговете да молят: [240]
мъки горчиви надвисваха вече над много троянки.
Сам след това се завърна в прекрасния дом на Приама,
който бе вредом известен с блестящите стаи с колони;66
там петдесет се намираха спални от мрамор изгладен,
всичките бяха във близко съседство, изкусно строени: [245]
спяха във тях синовете на царя със свойте съпруги;
точно отсреща и вътре в двореца за царските щерки
имаше спални дванадесет, също сградени от мрамор,
всичките бяха във близко съседство, изкусно строени:
царските зетьове спяха във тях със законни съпруги. [250]
Хектора вътре посрещна добрата му майка Хекуба
със Лаодика, най-първа по хубост от нейните щерки.
Тя за ръката го хвана и думи такива му каза:
„Чедо, защо изостави борбата и тука пристигна?
Сигур ви много терзаят омразните рожби ахейски, [255]
битка повели пред Троя, а тебе сърцето те тласка
тука да дойдеш и Зевс да помолиш от градската крепост.
Чакай да ти донеса от пресладкото медено вино,
за да възлееш на татко ни Зевса и други безсмъртни,
после самичък ти полза ще имаш, щом пиеш от него. [260]
Виното връща голямата смелост на морния воин,
както си ти изнурен, защищавайки своите близки.“
А шлемовеецът, славният Хектор, така й отвърна:
„Майко почтена, недей да донасяш приятното вино,
слаб да не стана и сам да забравя и храброст, и сила. [265]
Страх ме е вино да лея за Зевс със ръце неумити,
нито е редно изобщо, изцапан със прах и със кърви,
помощ да моля усърдно от облакосбореца Зевса.
В храма иди на Атина Палада, даряваща плячка,
свикай почтени троянки, откарай и жертви уханни; [270]
пеплоса, който ти смяташ най-хубав, най-дълъг в двореца,
който самата най-много от всички одежди обичаш,
него върху колената на мъдра Атина да сложиш.
Ти обещай й за жертва във храма дванадесет крави,
едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада [275]
нашата крепост, жените троянки, децата невръстни,
ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,
дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.
В храма иди на Атина Палада, даряваща плячка.
Аз ще потърся и Парис, на бой ще го викам да тръгне, [280]
ако поиска да чуе. Дано го погълне земята!
Париса Зевс олимпийски отгледа за мъка голяма,
мъка за Троя, за царя Приама, за царските рожби.
Ако го видя потънал в подземното царство на Хадес,
вярвам, че мойто сърце ще забрави горчивата болка.“ [285]
Тъй каза. Влезе Хекуба в двореца, слугините свика,
тръгнаха те из града да събират почтени троянки.
В същото време Хекуба отиде в уханната стая,
гдето си пазеше пъстрите пеплоси; тях ги тъкаха
сръчни сидонки,67 които сам Парис божествен докара [290]
в същото време, когато преплува морето обширно
и благородна Елена по този път в Троя доведе.
Измежду тях си хареса Хекуба за дар на Атина
най-голям пеплос, най-хубав, със шарки втъкани по него;
както звезда той блестеше и беше поставен най-долу. [295]
Тръгна със него Хекуба, от знатни жени придружена.
Щом приближиха в акропола храма висок на Атина,
ширно отвори там дверите хубавобуза Теана,
щерка Кисеева, вярна съпруга на цар Антенора.
Нея троянци избраха за жрица на мъдра Атина. [300]
Плачейки всички, издигнаха свойте ръце към Атина.
Хубавобуза Теана получи красивия пеплос,
сложи го на коленете на къдравокоса Атина,
гласно започна да моли така дъщерята на Зевса:
„Градозащитнице, мощна богиньо, почтена Атино! [305]
Медното копие на Диомеда счупи незабавно!
Нека да падне той ничком наблизо до Скейските порти,
за да получиш веднага във храма дванадесет крави,
едногодишни, невпрягани, ако пожалиш, Атино,
нашата крепост, жените троянки, децата невръстни.“ [310]
Тъй се помоли Теана, обаче Атина отказа.
Всички така се помолиха на дъщерята на Зевса.
Хектор, синът на Приама, пристигна в двореца на Парис,
Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,