Илиада

в Тива плакийска, царуващ над много мъже киликийци.
Бе дъщеря му съпруга на меднохитонния Хектор.
Тя го пресрещна, а с нея вървеше слугинята вярна,
носейки в свойте прегръдки невръстното, мъжко детенце, [400]
чедо обично на Хектор, подобно на ярка звездица.
Хектор го с радост зовеше Скамандър, а всички троянци —
Астианакс, че единствен защитник на Троя бе Хектор.
Той се усмихна тогава, загледан безмълвно детето.
Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи. [405]
Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:
„Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка;
скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно
скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат живота. [410]
По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!
Няма да има за мене утеха, когато погинеш.
Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.
С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми,
високопортната Тива, цветущия град киликийски, [415]
в пепел превърна и татка ми Еетиона погуби.
Ала не взе му доспехите — жал му обхвана душата.
Тялото сложи на клада ведно със доспехите пъстри
и му издигна могила, а горските нимфи прекрасни,
щерки на Зевса всесилен, сами посадиха дървета. [420]
Имах аз братя седмина, родени в двореца ни бащин.
Всички в деня съдбоносен отидоха долу при Хадес:
всички уби безпощадно Ахил, бързоног и божествен,
между овце белорунни и тежкокопитни говеда.
Моята майка, царица на Плакската област гориста, [425]
пленница тука докара, плячкосал и други богатства.
После я върна обратно, взел откуп несметен за нея,
но Артемида със лък я срази във двореца ни бащин.
Хекторе, ти си ми всичко; и татко, и майка почтена,
ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща! [430]
Хайде смили се сега, не напущай високата кула,
да не оставиш жена си вдовица, детето — сираче.
Хайде войската задръж при смокинята дива,70 където
Троя е най-уязвима, стената най-лесно достъпна.
Трижди я вече нападат най-дръзки и храбри ахейци [435]
с двамата мощни Аякси и силния Идоменея,
с двамата братя Атриди и смелия син на Тидея.
Може би вещ прорицател умело насам ги насочва
или пък техният дух ги подтиква и тъй направлява.“
А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза: [440]
„Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,
но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,
ако избягам далече от битката като страхливец.
Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда
винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя, [445]
за да печеля най-хубава слава за мене и татко.
Вече разбирам добре във сърцето си и във душата:
ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,
заедно с нея Приам и народът на царя Приама.
Толкова мен ме не плаши троянската бъдеща мъка, [450]
нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама,
нито на моите братя, които, безбройни и храбри,
скоро ще бъдат свалени в прахта от мъжете враждебни,
колкото твоята участ, когато незнаен ахеец
плачеща ще те откара, отнел свободата ти скъпа. [455]
В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,
от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш
волю-неволю със болка; принуда над тебе ще тегне.
Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:
«Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи [460]
от конеборци троянци, когато се биха при Троя.»
Някой така ще говори и мъката пак ще те сграбчи,
тъй като няма да имаш съпруг да ти робството снеме.
Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,
за да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!“ [465]
Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.
С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка,
силно смутено от външния вид на баща си обичан:
светлата, лъскава мед го уплаши и конската грива,
щом я видя да се вее страхотно отгоре на шлема. [470]
Милият татко и нежната майка за миг се засмяха.
Снажният Хектор веднага свали от главата си шлема
и на земята го сложи, излъчващ сияние ярко.
После целуна любимото чедо, в ръце го подруса
и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни: [475]
„Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,
както баща си да стане известен сред всички троянци,
тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!
Нека да казват за него, когато от битка се връща: