Илиада

Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай [150]
всичко, което мнозина от хората знаят отдавна:
има в прочута с коне Арголида град с име Ефира,
гдето живя и Сизиф, най-лукав между всичките хора,
син на Еола, а сам бе баща на известния Главка;
тоя пък Главк бе родител на Белерофонт непорочен, [155]
щедро дарен от безсмъртните с хубост и сила мечтана;
Прет бе замислил за него в душата си дело коварно:
той го изгони от своята област, че беше по-властен.
Зевс подчинил бе под скиптъра Претов и Белерофонта.
Ала Антея, жената на Прета, копнееше лудо [160]
в тайна любов да се свърже със Белерофонта юначен,
но не успя да предума младежа разумен и скромен.
Наклевети го тогава пред Прета, съпруга си царствен:
«Белерофонта убий или сам да загинеш ти, Прете,
тъй като силом поиска в любов да се свърже той с мене.» [165]
Каза това. И нечувана ярост обхвана цар Прета.
Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби,
но го изпрати във Ликия, даде му гибелни61 знаци.
Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки:
щом я покаже на тъста му, сам да погине от него [170]
Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ.
Благополучно пристигна до Ксант бързотечен ликийски.
Царят на плодната Ликия твърде любезно го срещна:
девет го дена гощава със девет заклани говеда.
Ала когато изгря и десета Зора розопръста, [175]
царят попита младежа и знака поиска да види,
който му носи от Прета, от зетя далечен и верен.
Щом като царят получи прокобните знаци на зет си,
Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна,
от боговете родена, а не от преходните хора: [180]
с лъвска глава, със опашка на дракон, с туловище козе,
яростно бълваща струя голяма от огън разпален.
Белерофонт я срази, упован на поличба небесна.62
После в сражение влезе с прочутото племе солими:
смяташе тази си битка най-тежка от битките с хора. [185]
В третия подвиг изби амазонките мъжеподобни.
Друго коварство понесе, когато се връщаше в къщи:
царят избра от обширната Ликия храбри младежи
и ги постави в засада, но никой дома се не върна —
Белерофонт благороден безмилостно всички погуби. [190]
Вече узнал, че е храбър потомък от род на безсмъртни,
царят го там задържа, задоми го за своята щерка,
даде му той половина от царската почит и слава,
а и ликийци го щедро дариха с земя плодородна,
чудна земя за градини и ниви, които да сее. [195]
Рожби три беше родила жената на Белерофонта:
първо Исандър, Хиполох, след туй Лаодамия щерка.
Зевс промислител преспа с Лаодамия, дивна девица.
Тя му роди меднобронния син Сарпедон богоравен.
Щом боговете безсмъртни намразиха Белерофонта, [200]
той се заскита самотен и блед по полето Алейско,
глождейки свойта душа, надалеч от следите на хора.
Син му Исандър погина от Арес, на бой ненаситен,
в дните, когато воюва с прочутото племе солими.
А златоюздата, зла Артемида уби дъщеря му.63 [205]
Моят баща е Хиполох, за негов син аз се признавам.
Сам ме изпрати във Троя и много поръки ми даде:
винаги пръв да съм в боя и другите да надминавам,
да не посрамя рода на дедите, които безспорно
бяха най-храбри в обширната Ликия и във Ефира. [210]
Ето рода и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.“
Тъй каза Главк. Диомед гръмогласен се много зарадва.
Своето копие остро заби във пръстта плодородна,
меденосладки слова заговори на вожда народен:
„Истина! Ти си ми верен другар по наследство от дядо!64 [215]
Царят Ойней бе приел благородния Белерофонта
гост във двореца си древен, гощава го двадесет дена.
Те си раздадоха щедро подаръци много красиви:
дядо Ойней го дари гостолюбно със пояс от пурпур,
Белерофонт му поднесе изваяна чаша от злато. [220]
Чашата в къщи оставих, когато потеглих за Троя.
Царя Тидея не помня, понеже ме малък остави
в дните, когато погина войската ахейска65 пред Тива.
И затова ще ти бъда любезен хазаин във Аргос,
ти пък — на мене във Ликия, дойда ли нявга при тебе. [225]
Нека взаимно отбягваме нашите копия тука:
много троянци и славни съюзници има за мене,
за да повалям, когото настигна, изпратен от бога.
Много ахейци остават за тебе; убивай на воля!
Нека сега си сменим лъчезарните наши доспехи, [230]
всеки да знае, че ний сме другари по старо наследство.“