Илиада

„Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!
Никой сега, изостанал назад, да не бърза за плячка,
за да откара във стана най-много отмъкнати вещи.
Нека избиваме днеска мъжете, а после свободно [70]
вий ще ограбвате вражите трупове тука в полето.“
Тъй рече. Сила и смелост възбуди у всеки ахеец.
Щяха тогава троянци, надвити от храбри ахейци,
поради своята слабост в града да избягат отново,
ако не беше продумал на Хектора и на Енея [75]
Хелен, синът на Приама, отличният птицегадател:
„Вие, Енее и Хекторе, имате повече грижи
както от всички троянци, така и от всички ликийци,
тъй като двама сте винаги първи във бой и в съвети.
Тук застанете и спрете войските пред нашите порти, [80]
с бягане да не попаднат в ръцете на свойте съпруги,
повод да станат за радост и възгласи сред враговете.
Ала когато подбудите всичките наши фаланги,
ние, оставайки тука, ще влезем във битка с данайци,
нищо, че страдаме много: заставя ни нужда съдбовна. [85]
Хекторе, ти пък изтичай към Троя, кажи на Хекуба,
нашата майка любима, да свика почтени троянки
в градската крепост във храма58 на хубавоока Атина;
с ключ да отвори вратата на своята къща, да вземе
пеплоса,59 който тя смята най-хубав, най-дълъг в двореца, [90]
който самата най-много от всички одежди обича,
него да сложи върху коленете на мъдра Атина,
да обещае за жертва във храма дванадесет крави,
едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада
нашата крепост, жените троянки, децата невръстни, [95]
ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,
дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.
Казвам открито, че той е най-силен от всички ахейци.
Тъй се не плашихме ний от Ахила, водач на мъжете,
а пък разказват, че той е роден от безсмъртна богиня. [100]
Страшно беснее Тидид и подобен по храброст той няма.“
Тъй каза Хелен. И Хектор послуша съвета на брат си.
В миг на земята с доспехите от колесницата скочи.
Махайки копия остри, обхождайки вредом войските,
той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка. [105]
Те се обърнаха право с лице към редиците вражи.
Мигом аргийци от боя отстъпиха, спряха клането.
Сметнаха, че е пристигнал безсмъртен от звездни простори,
за да закриля троянци, които така връхлетяха.
Хектор високо извика с такива слова на троянци: [110]
„Великодушни троянци и славни съюзници наши!
Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила,
докато ида във Троя и кажа на нашите старци,
мъдри в съвети, а също на нашите верни съпруги
те боговете да молят и да обрекат хекатомба.“ [115]
Рече така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.
В шията и във нозете го удряше черната кожа,
дето обшиваше края на щита му дълъг, изпъкнал.
Главк, на Хиполох синът, и безстрашният син на Тидея,
жадни за битки, се втурнаха с устрем сред двете редици. [120]
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
пръв Диомед гръмогласен продума на Главк благороден:
„Кой си ти толкова храбър, герою, сред смъртните хора?
Още не съм те съзирал във боя, прославящ мъжете;
всички троянци сега ти надмина със своята дързост, [125]
щом дългосенното копие мое посмя да дочакаш.
Рожби на клети бащи срещу моята сила излизат.
Ако си някой безсмъртен, дошъл от небето високо,
никога аз не бих влязъл във бой с боговете небесни.
Дълъг не беше животът на царя Ликурга Дриантов, [130]
който безумно се впусна във спор с боговете небесни.
Някога той бе разгонил кърмачките на Диониса
в Ниса свещена. Те всички захвърлиха своите тирси60
върху земята, преследвани с бич от Ликурга убиец.
Бог Дионис се изплаши и в морските бездни се гмурна, [135]
гдето го скри разтреперан Тетида във своите скути:
толкова страх го обхвана от силния вик на героя.
Всичко това разгневи боговете, живеещи леко.
Сам всемогъщият Зевс ослепи без пощада Ликурга,
който наскоро умря, ненавиждан от всички безсмъртни. [140]
Аз не желая да влизам във спор с боговете блажени.
Щом си ти някой от смъртните, хранен с плода на земята,
близо ела да намериш без бавене своята гибел.“
Светлият син на Хиполох отвърна на цар Диомеда:
„сине юначен Тидеев, защо за рода ми разпитваш? [145]
Смъртните хора приличат съвсем на листата в гората:
вятърът сваля едни на земята, а други напролет
свежи покарват, когато гората отново напъпва.
Хората също: едни тук се раждат, а други умират.