Никак не жалиш горките троянци, които погиват.Но ако ти ме послушаш, то много полезно ще бъде.Нека прекъснем за днеска войната и всякаква битка.По-късно пак ще воюват, догдето град Троя изчезне, [30]тъй като двете със Хера желаете твърде отдавнацелият град на Приама да бъде съсипан до камък.“А светлоока богиня Атина така му отвърна:„Далекострелецо, нека тъй бъде! Със същата мисълтука дойдох от Олимп сред троянци и всички ахейци. [35]Само кажи ми, ний как да прекъснем сечта на мъжете?“Бог Аполон-покровител, потомък на Зевса, й каза:„Нека разпалим опасната смелост на Хектор Приамов,за да извика той виден ахеец във единоборство,двама, един срещу друг, да излязат във яростна схватка. [40]Медноколенни ахейци, обидени, в миг ще подирятнякого, за да го втикнат във бой с богоравния Хектор.“Тъй рече и совоока богиня Атина послуша.Хелен, любимият син на Приама, разбра незабавно73плана, допаднал напълно на двамата силни безсмъртни. [45]Хелен отиде наблизо до Хектор и тъй му продума:„Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса!Би ли сега ме послушал? Нали сме си братя рождени?Нека да седнат троянците, също и всички ахейци.Сам ти извикай най-храбрия между войските ахейски, [50]двама един срещу друг започнете безжалостна битка.Още съдбата ти смърт не предсказва и няма да паднеш.Чух аз това да говорят сами боговете безсмъртни.“Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.Гордо излезе в средата със копие медно в десница, [55]взе да задържа редиците, всички се спряха веднага.Цар Агамемнон накара бойците ахейски да седнат.Бог Аполон сребролък и богиня Атина Палада,уподобени на ястреби-хищници, кацнаха горевърху високия дъб на егидодържителя Зевса, [60]гледайки с радост войските. Фалангите гъсти седяха,страшни с наежени щитове, шлемове, копия остри.Както Зефирът, внезапно задухал, надига неспирнонови и нови вълни, та морето чернее от него,тъй и войските нащрек се вълнуваха там сред полето. [65]Хектор Приамов на двете враждебни войски заговори:„Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!Аз ще ви кажа, каквото ме кара духът ми в гърдите.Нашите клетви високопрестолният Зевс не изпълни,ала замисля да стори злини и на двата народа, [70]докато вие превземете Троя със яките кулиили загинете при мореходните кораби бързи.Имате вие отлични герои сред всички ахейци;този, когото сърцето подтиква със мен да се бие,нека пред всички излезе за битка със Хектор божествен. [75]Тъй аз говоря и нека Кронид да ни бъде свидетел!Ако ли мене погуби противникът с копие остро,мойте доспехи да вземе и в лагера да ги отвози.Моето тяло да върне обратно във Троя, да могатда ме поставят на клада троянци със свойте съпруги. [80]Ако ли аз го убия и бог Аполон ме прослави,аз ще му взема доспехите, сам ще ги в Троя откарам,ще ги положа във храма на Феб Аполон далномерец,а пък трупа ще пратя при кораби с навеси дивни,за да го турят във гроб дългокосите смели ахейци, [85]да му издигнат могила покрай Хелеспонта обширен.Някога някой от бъдните хора ще казва със почит,плувайки там с многовеслени кораби близо в морето:«Тази могила е гроб на ахеец, отдавна загинал;светлият Хектор го нявга във единоборство погуби.» [90]Тъй ще говорят, а моята слава не ще се затрие.“Рече така и останаха всички дълбоко смълчани.Срамно им бе да откажат и страшно им бе да приемат.Най-после цар Менелай се изправи и с укор им викна,хулейки ядно и стенейки горко в сърцето си мъжко: [95]„Тежко за вас, самохвалци! Ахейки, но не и ахейци!Вече позор за данайци от грозен по-грозен ще следва,щом като никой от вас не излезе в двуборство със Хектор.Нека да станете всички на пръст и вода незабавно,74тъй като тука седите страхливи, безславни и жалки. [100]Ето защо аз самичък ще сложа доспехите бойни,а боговете безсмъртни владеят победния жребий.“Тъй каза и си облече разкошните бойни доспехи.Тук би настанал и краят на твоя живот, Менелае,взет от ръцете на Хектор, понеже бе много по-силен, [105]ако не бяха те спрели със устрем царете ахейски,също и широковластният цар Агамемнон Атреев,който ти хвана ръката и думи такива издума:„Брат Менелае, потомък на Зевса, постъпваш безумно!