«Ти, Антеноре, говориш неща, неприятни за мене. Можеш и нещо по-умно от тези слова да измислиш. Щом сериозно и прямо изказваш това във съвета, ясно е, че боговете ти взеха разумната мисъл! [360] На конеборци троянци сега ще призная направо: аз заявявам открито — Елена не мога да върна! Всички богатства, които докарах във къщи от Аргос, аз съм съгласен да дам и от моите други да пратя.» Тъй рече Парис и седна. Сред тях се изправи веднага [365] кроткият старец Приам, на безсмъртните равен по разум. Благонамерен към тях заговори със думи такива: «Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни! Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква. Хайде сега да вечеряте в Троя тъй както по-рано. [370] Нощната стража помнете и всички да бъдете будни! Рано Идей да отиде при гладките кораби вражи, нека повтори на цар Агамемнона и Менелая думите на Александър, виновник за лютата свада. Нека им каже той тези разумни слова: ако искат [375] боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада. После отново ще почнем, докле божество всемогъщо нас раздели и победа даде на една от страните.» Тъй рече. Всички го слушаха, бяха със него съгласни. Седнаха те да вечерят във стана троянски по групи. [380] Рано Идей се отправи към витите кораби вражи. Всички данайци, потомци на Арес, намери събрани близо зад бързия кораб на цар Агамемнон Атреев. Спря по средата Идей глашатаят и викна високо: «Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци! [385] Царят Приам и троянските вождове знатни ме пращат тук да повторя — дано да ви бъде приятно и драго — думите на Александър, виновник за нашата битка: всички богатства, които със кораби в Троя докара — как не погина тогава, преди да се случи бедата! — [390] вече готов е да върне и други да прати от свойте, само жената законна на цар Менелая прославен няма да върне, макар че троянци безспир настояват. Още това предложение искат сега да направя: боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада. [395] После отново да почнем, докле божество всемогъщо нас раздели и победа даде на една от страните.» Каза така и останаха всички дълбоко смълчани. Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума: «Никой сега да не взема богатствата на Александър, [400] нито Елена, понеже безумният даже разбира: смъртната гибел е вече решена за клети троянци.» Тъй рече. Всички ахейски водачи със вик одобриха твърдото слово на конесмирителя вожд Диомеда. Цар Агамемнон тогава продума така на Идея: [405] «Чуваш самичък, Идее, словата на смели ахейци! Както на тебе отвръщат, така и на мен ми допада. Аз одобрявам да бъдат изгаряни нашите мъртви: нищо дължимо на мъртвите ние не бива да бавим, щом като те са умрели, веднага ги в огън изгарят. [410] Зевс да им бъде свидетел, съпруг гръмовержец на Хера!» Каза и скиптъра царски си вдигна към всички безсмъртни. А пък Идей се завърна обратно във Троя свещена. Бяха троянци събрани със свойте съюзни дарданци, чакайки нетърпеливо Идей да пристигне от стана. [415] Той си дойде и, изправен в средата, вестта им предаде. Там се приготвяха вече троянци така да постъпят: мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората. Бързаха също аргийци при своите кораби черни: мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората. [420] Слънцето беше огряло полята с лъчите си нови, от океана бездънен възлязло високо в небето. Тъкмо тогава се срещнаха двата враждебни народа. Те разпознаваха мъчно чии са убитите воини. Първом с вода им измиваха черната кръв от телата, [425] ронейки сълзи горещи; в коли ги товареха мълком. Царят Приам забраняваше строго троянци да плачат. Тихо и скръбно те слагаха мъртви тела върху клади. Щом изгориха телата, поеха към Троя свещена. Също тъй в другия лагер и медноколенни ахейци [430] тъжни в сърцата си слагаха мъртви тела върху клади. Щом изгориха телата, поеха към стана ахейски. Още сред сумрака нощен, преди да изгрее Зората, около кладата бяха събрани най-знатни ахейци; обща могила грижливо издигнаха с пръст от полето, [435] па съградиха край нея и крепост висока със кули, вярна защита за тях и за техните кораби кухи. На крепостта те направиха плътно прилепнали порти, за да излизат през тях колесниците леки за битка.
