Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече, [35] само съвети полезни ще даваме пак на аргийци, всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.» Облакосборецът Зевс й се усмихна и тъй й отвърна: «Мило дете! Тритогения! Смела бъди! Сериозно аз не говоря, но искам към теб благосклонен да бъда.» [40] Тъй заяви и завчас в колесницата впрегна конете, вихрени, меднокопитни, развяващи гриви златисти. Златни одежди облече, пое и камшика си златен, с дивно изкуство направен, и сам в колесницата скочи. С бича подшибна конете и те полетяха охотно [45] между земята обширна и звездния свод на небето. Скоро дойде в многоизворна Ида, на звярове майка, в Гаргар, където той имаше лес и олтар благовонен. Спря си конете бащата на хората и боговете. Щом ги разпрегна, наоколо ръсна мъгла непрогледна. [50] Своята слава съзнаващ, приседна високо на Ида, вгледан в троянския град и в ахейските кораби вити. А дългокоси ахейци се бяха нахранили вече в своите шатри и бързо обличаха бойни доспехи. Също за бой се тъкмяха отсреща в града си троянци [55] по-малобройни; но петимни в лютата битка да влязат поради нужда върховна да бранят деца и съпруги. Цялата порта отвориха, с устрем войските поеха — колесничари, пешаци; тътнеж неизказан се вдигна. Щом като двете войски наближиха полето на боя, [60] смесиха кожени щитове, копия остри и ярост на меднобронни герои; и техните щитове кръгли силно се сблъскаха: шум и безредие грозно настана. Сляха се там едновременно вопли на смъртно ранени с радостен вик за победа: и в кръв се окъпа земята. [65] Докато беше зора и свещеният ден все растеше, гъсто стрелите валяха и гинеха в боя войските. Щом като слънцето стигна зенита на свода небесен, тъкмо тогава Кронид заопъва везните си златни: сложи в блюдата два жребия, носещи гибелна участ [70] на конеборци троянци и меднохитонни ахейци. Вдигна везните, съдбовният ден на ахейци се спусна. Смъртният жребий ахейски достигна земята кърмилка, а пък троянският жребий политна дори до небето. Зевс всемогъщ загърмя изведнъж буреносно от Ида, [75] прати светкавица ярка в ахейските плътни редици. Смаяни те я видяха и бледен страх всички обхвана. Там не останаха Идоменей, нито цар Агамемнон, нито юначните двама Аякси, слугите на Арес. Нестор геренски, защитник ахейски, единствен остана. [80] Стори това по принуда, че кон му пострада жестоко. Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена, коня опасно рани със стрела във тила към главата, гривата дето започва — във най-уязвимото място. Конят подскочи от болка, стрелата във мозъка влезе. [85] Той се замята със нея, подплаши конете във верига. Тъкмо пресегна цар Нестор да среже с меч конския ремък, вихрено там долетяха конете стремглави на Хектор, возейки право през схватката дръзкия син на Приама. Старецът Нестор живота си щеше сега да загуби, [90] ако не бе го съгледал герой Диомед гръмогласен. Вик проглушаващ нададе, подбуждайки цар Одисея: «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен! Где през тълпата ти бягаш, подобно на воин страхливец? Никой дано не улучи гърба ти при твоето бягство! [95] Спри се за миг да отблъснем от стареца дивия Хектор!» Тъй каза. Нищо не чу Одисей издръжлив и божествен, а продължи да търчи към ахейските кораби кухи. Цар Диомед се отправи самичък сред първите в боя. Спря пред конете на Нестор, сина сладкодумен Нелеев, [100] па му извика високо и думи крилати изрече: «Старче! Наистина много те мъчат по-млади войници! Твоята сила отслабна и тежка те старост налегна, немощен ти е коларят, конете ти вече са бавни. Качвай се с мен в колесницата, за да узнаеш на дело [105] колко са яки конете на Троса: познават полето, винаги бързо се носят — когато преследват и бягат. Скоро ги взех от Енея, виновник за срамното бягство. Двамата наши колари за твоите да се погрижат, с моите нека нападнем сега конеборци троянци, [110] за да узнае и Хектор как копие медно размахвам.» Тъй каза. Нестор, геренският конник, веднага послуша. Силният Стенел и храбрият Евримедонт незабавно взеха под своите грижи кобилите морни на Нестор, който при цар Диомед в колесницата здрава се качи. [115] Старецът Нестор пое със десница юздите блестящи,
