Илиада

па заговори направо на мощния бог Посейдона: [200]
«Ти, земетръсецо, боже всесилен! Сърцето в гръдта ти
никак не жали за клети данайци, които погиват!
Те ти откарват в Хелика и в Ега богати награди,
все дарове най-приятни, а ти пък въздай им победа!
Ако поискаме ние, които данайците браним,83 [205]
в бой да отблъснем троянци и спрем гръмовержеца Зевса,
той би тъгувал самотно, приседнал на Ида гориста.»
Бог Посейдон земетръсец ядосан на Хера отвърна:
«Дръзкоезична си, Херо! Какви ми слова наговори?
Никак не бих пожелал да се бием със Зевса Кронида [210]
ний боговете, понеже е много по-силен от всички.»
Хера и бог Посейдон си разменяха думи такива.
Цялото място, което край кулата ровът обгражда,
беше натъпкано плътно с коне и мъже щитоносци.
Хектор Приамов, подобен на буйния Арес, ги беше [215]
всички нагъсто наблъскал, че Зевс му изпрати прослава.
Щеше сега да запали той стройните кораби с огън,
ако не беше внушила на цар Агамемнона Хера
в миг да подтикне войските, при все, че самият цар бдеше.
Тръгна Атрид към палатки и кораби гладки ахейски [220]
с дългата пурпурна мантия върху ръката си мощна,
спря се до кораба чер и огромен на цар Одисея,
който бе тъкмо в средата — на двете страни да го чуят
както до ширния шатър на вожда Аякс Теламонов,
тъй и до шатъра бял на Ахила, които далече [225]
в края стануваха, сигурни в своята смелост и сила.
Там Агамемнон извика високо да чуят данайци:
«Срамно! Аргийци страхливи! Вий само на вид сте юначни!
Где са хвалбите ви горди, че ний сме най-храбри от всички!
Някога вие на Лесбос говорехте тъй самохвално, [230]
лакомо гълтайки вкусно месо от рогати волове,
пиейки хубаво вино от кратери, пълни догоре:
всеки щял в бой да излезе на сто или двесте троянци!
Днеска стоим недостойни дори за един от троянци!
Нашите кораби Хектор самичък сега ще подпали. [235]
Татко наш Зевсе велики! Кого от царете всевластни
с тази беда ти наказа и взе му чутовната слава?
Никъде аз не отминах чудесните твои олтари,
щом се отправих на поход насам с многовеслия кораб.
Бутове тлъсти говежди изгорих на всички олтари, [240]
вече потеглил да срина вече укрепената Троя.
Татко Крониде всесилен! Сега изпълни ми молбата!
Ти помогни да побегнем, спаси ни от близката гибел,
не позволявай ахейци да паднат във бой от троянци!»
Тъй каза. Зевс се смили над Атрида, окъпан във сълзи. [245]
Кимна му, че ще запази войската, не ще я погуби.
Тутакси прати орела, най-веща в предсказване птица,
в ноктите с младо еленче, родено от бърза кошута.
Пусна еленчето точно в олтара прекрасен на бога,
гдето ахейци принасяха жертви за Зевс прорицател. [250]
Мигом, когато видяха, че птицата иде от Зевса,
боя си спомниха те и нападнаха жарко троянци.
Никой от всички данайци, които там бяха, не може
да се похвали, че своите буйни коне е прехвърлил
по-рано от Диомеда през рова и в боя е влязъл. [255]
Първом уби Диомед Агелая, потомък Фридмонов,
който обърна за бягство конете си право към Троя.
Както се беше възвил, във гърба сред плещите могъщи
с копие беше пронизан и то през гърдите излезе.
От колесницата падна, доспехите звъннаха с него. [260]
После се впуснаха в боя двамината братя Атриди,
храбрите двама Аякси, известни със сила страхотна,
сетне се вдигнаха Идоменей и другарят му предан,
смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен,
после герой Еврипил, лъчезарният син Евемонов. [265]
Тевкър пристигна девети, опъвайки лък еластичен.
Мигом застана зад щита голям на Аякс Теламонов.
Щом пък Аякс си отместваше щита, и Тевкър веднага
диреше с поглед троянец, в когото стрела да насочи:
рухваше всеки улучен, душата си вече загубил. [270]
Тевкър се връщаше после, тъй както детенце при майка;
брат му Аякс Теламонов го криеше с щита си светъл.
Първо кого ли погуби тогава невинният Тевкър?
Първо уби Офелеста, Орсилох и клетия Ормен,
Детора, Хромия, богоподобния мъж Ликофонта, [275]
Амопаона, сина Полиеменов, и Меланипа.
Всички накуп ги свали на земята, кърмилница наша.
Мощният цар Агамемнон Атрид се зарадва, щом зърна
как покосява той с лъка троянските бойни фаланги.
Близо до Тевкър отиде и думи такива му каза: [280]
«Мили ми Тевкре, юнак Теламонов, водач на войските!