Илиада

Утре във ранни зори, защитени от медни доспехи, [530]
битка свирепа да почнем край техните кораби гладки.
Сам ще узная дали гръмогласният син на Тидея
ще ме отблъсне от стана ахейски към нашата крепост,
или пък ще го убия и кървава плячка ще взема.
Утре той сам ще покаже геройство, щом смело посрещне [535]
моето копие остро; но аз се надявам, че утре,
щом като слънце изгрее, той с първите мъртви ще легне,
тежко ударен, а с него ще паднат мнозина ахейци.
Нека да бъда безсмъртен и млад да остана во веки,
за да ме почитат наравно с Атина и бог Аполона, [540]
толкова, колкото сигурна иде смъртта за аргийци!»
Тъй им говореше Хектор, троянците бяха съгласни.
Те от ярема изпрегнаха свойте коне изпотени,
за колесницата всеки ги върза със ремъци здрави.
Скоро от Троя докараха тлъсти овце и говеда, [545]
с тях не забравиха вино, което душата ни радва.
Хляб от дома си донесоха, много дърва насъбраха.
И хекатомба отбрана принесоха в дар на безсмъртни.
Мирис приятен от жертвите стигаше чак до небето,
но боговете блажени не искаха да го приемат, [550]
тъй като мразеха върло свещената Троя, Приама,
също народа на славния копиеборец Приама.
Цялата нощ престояха в полето на боя троянци,
горди във своите мисли, и палеха много огньове.
Колкото светли звезди се разсипват на свода небесен [555]
около ясния месец, когато е времето тихо,
виждат се всички скали, долини, върхове недостъпни,
а от небето навред се разстила ефирът безкраен,
трепкат безброй светила и овчарят се радва сърдечно,
толкова много троянски огньове блестяха пред Троя [560]
между ахейския лагер и бистрите Ксантови струи.
Хиляди буйни огньове горяха, край всеки седяха
по петдесет от троянци, огрени от яркия пламък.
Бял ечемик и лимец непрестанно ядяха конете
край колесниците: чакаха всички Зора светлотронна. [565]

ДЕВЕТА ПЕСЕНПРАТЕНИЦИ ПРИ АХИЛМОЛБИ

Тъй охраняваха стана троянци,87 а вече ахейци
тръпнеха в ужас смразяващ, придружник на бягство позорно.
Мъка безмерна разтърси и всички най-храбри герои.
Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба,
злият Борей и Зефир — ветровете тракийски студени, [5]
дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат,
шумно изхвърляйки куп водорасли от морското дъно, —
тъй се вълнуваше бурно духът във гърдите ахейски.
Цар Агамемнон Атреев, пронизан от скръб безпределна,
вредом сновеше и свойте вестители звънкоречиви [10]
пращаше бързо да свикат съвета на всички водачи,
тихо, поименно.88 С първите сам се стараеше много.
Седнаха тъжни мъжете в съвета, а цар Агамемнон
стана, проливайки сълзи, подобно на извор клокочещ,
който излива възтъмни води от скала недостъпна. [15]
С болка въздъхна Атрид и така на аргийци продума:
«Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски,
който коварно ми бе обещал и с главата си кимнал,
щом укрепената Троя превзема, назад да отплувам. [20]
Ето сега той замисля измама и сам ми внушава
да се завърна безславно във Аргос след толкова жертви.
Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен,
който е често събарял безчислени крепости градски,
а ще събаря и още, понеже владее над всички. [25]
Хайде това да изпълним, каквото сега ще предложа:
нека побегнем със кораби в нашата свидна родина,
широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.»
Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски. [30]
Цар Диомед гръмогласен най-сетне така проговори:
«Пръв възразявам, Атриде, на твоите думи безумни,
както е редно, царю, във съвета: недей да се сърдиш!
Първо обиди ти моята смелост пред всички данайци,
тъй като тук ме нарече невойнствен, безсилен. Но колко [35]
вярно е всичко това, знаят млади и стари аргийци.
Само с едно те прослави синът на коварния Кронос:
даде ти царската власт, за да бъдеш почитан от всички,
ала не даде ти храброст, която е сила могъща.
Вярваш ли, клетнико, че синовете прочути ахейски [40]