Илиада

[205]
Маса голяма постави наблизо до огъня светещ,
сложи на нея месо от овца и коза угоена,
също и рибица свинска, която лъщеше от сало.
Автомедонт му помогна: Ахил сам наряза месото.
Той раздроби го на мръвки, на шишове сръчно набоде. [210]
Огън грамаден запали Патрокъл, герой боголюбен.
Щом като пламъкът спадна и огънят вече затихна,
ловко разпръсна жаравата, шишове втъкна над нея,
здраво подпрени: с божествена сол той поръси месото.
Щом го опече Ахил и наслага на масичка малка, [215]
хляб на трапезата тури Патрокъл в красиви панерки.
А пък Ахил богоравен раздаде месото на всички,
после самият приседна срещу Одисея божествен,
своя приятел Патрокъл подкани да жертвопринася
на боговете — той хвърли във огъня жертва уханна. [220]
Те си простряха ръцете към вече готовите гозби.
Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
кимна на Феникс Аякс, Одисей забеляза му знака,
чаша напълни със вино и тъй към Ахил се обърна:
«Сине Пелеев, сполай! От гощавката щедра сме сити. [225]
Както във шатрата пищна на цар Агамемнон Атреев,
също и тука — храна изобилна и вкусна се дава.
Ала не бива да мислим сега за пируване сладко!
Зевсов любимецо, виждаме грозна беда и се плашим.
Ние не знаем дали ще запазим или ще погубим [230]
нашите кораби, щом ти не влезеш геройски във боя.
Дръзките духом троянци със свойте съюзници славни
вече напират наблизо до нашата крепост и стана.
В лагера палят големи огньове и много се хвалят,
че ще нападат безспирно ахейските кораби черни. [235]
Святка отдясно Кронид и щастливи поличби им праща.
Хектор навред се гордее без мяра със своята сила,
нагло вилнее в полето, облегнат всецяло на Зевса.
Хората и боговете не тачи и бяс го владее.
Моли се той да изплува Зората свещена по-скоро [240]
и се заканва емблемите корабни да ни отреже,97
нашите кораби сам да запали със огън стихиен,
а пък ахейци, смутени от пушека, с яд да избие.
Страх безпределен обзема сърцето ми, че боговете
ще му изпълнят заплахите, че е решено да паднем [245]
близо до Троя, далече от конеразвъдния Аргос.
Даже и късно, щом искаш, Ахиле, тръгни да запазиш
клети ахейци, измъчвани все от троянския натиск.
После самият напразно ще страдаш от нашата гибел:
злото щом стане, лекарство за него не ще се намери. [250]
Хайде сега да отблъснеш злокобния ден от аргийци!
Драги мой! Също баща ти Пелей те напътваше мъдро
още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон:
„Чедо любимо! Атина и Хера даряват ти сила,
щом пожелаят, но ти си въздържай сърцето надменно [255]
в своите смели гърди: кротостта е най-хубаво нещо!
Всякаква гибелна свада със смъртните хора отбягвай,
за да те много почитат и стари, и млади аргийци.“
Старецът тъй те съветваше, ти си обаче забравил.
Хайде сега се смири, потуши душегубната ярост! [260]
Дарове щедри ще имаш, когато гнева си надмогнеш.
Ето сега ме изслушай и аз ще ти кажа подробно
колко големи награди за теб обеща Агамемнон:
седем триножника нови и десет таланта от злато,
двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня, [265]
дето победи печелят в надбягване лудо в полето.
Никой не би могъл беден да бъде и няма да има
нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,
колкото тези коне му донасяха щедри награди.
Сам обещава и седем най-сръчни робини от Лесбос. [270]
Той ги избра, щом, Пелиде, ти срина цветущия остров
Те надминават по хубост жените, родени от смъртни.
Тях ще ти прати, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.
Ето пред всички сега се заклева със клетва велика:
никога той не е спал с Бризеида във брачна постеля, [275]
както е редно, царю, за мъже и жени да постъпват.
Всичко това ще получиш веднага, Ахиле божествен!
Ако дадат боговете да сринем града на Приама,
сам ти ще дойдеш, когато разделяме нашата плячка,
да си напълниш догоре цял кораб със мед и със злато, [280]
сам да си вземеш и двадесет дивно красиви троянки,
първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.
Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,
зет ще му станеш и той ще те тачи наравно с Ореста,
негов любимец, отглеждан далече във пълно охолство. [285]
Има три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:
Хризотемида, Ифианаса и Лаодика.