Илиада

двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,
дето победи печелят в надбягване лудо в полето.
Никой не би могъл беден да бъде и няма да има [125]
нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,
колкото тези коне ми донесоха щедри награди.
Още предлагам и седем най-сръчни робини от Лесбос.93
Аз ги избрах, щом разсипа Пелид многолюдния остров.
Те надминават по хубост жените, родени от смъртни. [130]
Тях ще му пратя, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.
Ето пред всички сега се заклевам със клетва велика:
никога аз с Бризеида не легнах във брачна постеля,
както човешки закон е мъже със жени да постъпват.
Всичко това ще получи веднага Ахил богоравен. [135]
Ако дадат боговете да сринем града на Приама,
сам нека дойде, когато разделяме нашата плячка,
да си напълни догоре цял кораб със мед и със злато,
сам да си вземе и двадесет дивно красиви троянки,
първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка. [140]
Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,
зет да ми стане и аз ще го тача наравно с Ореста,
син мой обичан, отглеждан далече във пълно охолство.
Имам три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:
Хризотемида, Ифианаса и Лаодика. [145]
Нека без откуп откара, която си иска от трите,
в царския дом на Пелея: и дарове аз ще прибавя
колкото никой баща не е давал на своята щерка.
Вричам му аз за подарък и селища седем цветущи:
Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа, [150]
също свещената Фера, Антея, със тучни ливади,
още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.
Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.
Техните жители имат стада от овце и говеда.
Те с дарове ще го тачат наравно със бог олимпийски, [155]
данъци щедро ще плащат под скиптъра строг на Ахила.
Всичко това ще получи, когато гнева си надмогне.
Нека смири яростта си: суров, непреклонен е Хадес —
смъртните него презират най-много от всички безсмъртни.
Хайде Ахил да отстъпи пред мене, защото аз имам [160]
власт по-голяма,94 а също по-стар съм на възраст от него.»
Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава:
«Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
Ти дарове най-желани предлагаш на царя Ахила.
Хайде сега да подтикнем избрани герои, които [165]
с вести да тръгнат веднага за шатъра бял на Ахила.
Нека самичък посоча лицата, а те да послушат.
Феникс, любимец на Зевс, да потегли и пръв да ги води,
после Аякс исполински и цар Одисей богоравен.
Двама вестители — Одий и смел Еврибат, да ги следват. [170]
Дайте вода за ръцете95 и нека смирено замлъкнем,
Зевса Кронида да помолим сърдечно, дано ни пожали.»
Тъй посъветва; на всички допаднаха мъдрите думи.
А глашатаи завчас им поляха вода на ръцете.
юноши с вино напълниха кратера чак до венеца, [175]
чаши наляха, поднесоха после поредом на всички.
След като в жертва възляха и пиха кой колкото иска,
дружно напуснаха шатъра на Агамемнон Атреев.
Нестор, геренският конник, ги с много наръки изпрати,
правеше знаци с очи, а най-вече към цар Одисея: [180]
всичко да сторят, Ахил благороден да върнат във боя.
Тръгнаха вече по стръмния бряг на морето шумящо,
молейки с цяла душа земетръсеца бог Посейдона,96
лесно дано да спечелят сърцето на вожда Ахила.
Стигнаха до мирмидонските шатри и кораби леки. [185]
Те го завариха там да услажда душата си с лира —
хубава, многозвънлива, със сребърно столче за струни.
Той я бе взел, разрушавайки Еетионова Тива.
Сам се развличаше с нея, възпяваше славни герои.
Мълком, наблизо до него, седеше единствен Патрокъл, [190]
чакайки внука Еаков, догдето престане да свири.
Тримата вече дойдоха, а цар Одисей бе начело.
Спряха наблизо, Ахил се учуди и с лира в ръцете,
мигом напусна креслото, в което бе седнал да свири.
Вдигна се също Патрокъл, когато съгледа мъжете. [195]
С поздрав ги срещна любезно Ахил бързоног и продума:
«Драги, дошли сте на гости при мен или нужда ви води?
Даже в гнева ми, най-мили за мен сте от всички ахейци.»
Тъй каза и ги поведе нататък Ахил богоравен.
Той ги покани да седнат в креслата, покрити със пурпур. [200]
В същото време помоли стоящия близо Патрокъл:
«Мили Патрокле, сложи ни веднага големия кратер!
По-силно вино смеси и за всекиго чаша да има.
Ето най-свидни другари дойдоха във моята шатра.»
Каза така и Патрокъл послуша другаря си верен.