«Вие, богини Атино и Херо, защо сте печални? Дълго не сте били в битка, прославящи вредом мъжете, за да громите троянци, които презирате злостно. Моята сила и мойте могъщи ръце са такива, [450] че олимпийците сбрани задружно не ще ме прогонят. Тръпки на ужас побиха телата ви дивно красиви, без да сте още видели войната, делата й тежки. Но ще ви кажа сега и това ще се сбъдне най-точно: с гръм поразени, вий нямаше със колесницата светла [455] тук, на Олимп, да се върнете, где боговете живеят.» Тъй каза и възроптаха Атина Палада и Хера: Редом седяха, замисляйки мъки за всички троянци. Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече, много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа. [460] Хера не скри във сърцето си своята жлъч и промълви: «Сине най-страшен на Кронос, какви ми ти думи издума? Знаем отлично, че твоята сила е непобедима, но съжаляваме много и копиеборци данайци. Те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова. [465] Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече, само съвети полезни ще даваме пак на аргийци, всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.» Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга: «Херо почитана и волоока! Ти утре ще видиш, [470] ако поискаш, как Зевс всепобеден без милост погубва цялата силна войска на аргийците копиеборци. Буйният Хектор не ще се откаже от лютата битка, без да принуди Ахил бързоног да пристигне от стана. В този ден те ще се бият край своите кораби вити [475] около мъртвото тяло на клетия паднал Патрокъл. Тъй е решено. А никак не страдам, че ти си сърдита, даже в гнева си да стигнеш до другия край на земята и на морето, където отдавна са Япет и Кронос. Те се не радват на чудния блясък на ясното слънце, [480] нито на лекия полъх — край тях е дълбокият Тартар. Скитайки, там да отидеш, не бих се за тебе загрижил, тъй като няма от тебе по-нагла богиня сред всички.» Тъй каза, а белоръката Хера му нищо не рече. Яркият блясък на слънцето вдън океана потъна, [485] влачейки тъмната нощ на земята богата и плодна. Слънцето беше залязло за мъка на всички троянци, мрачната нощ се яви за ахейците триж по-желана. Свика блестящият Хектор събрание между троянци по-надалече от кораби вражи, до Ксант водовъртен, [490] гдето се виждаше празно поле, без тела на убити. От колесниците слезли, мъжете го слушаха мълком. Хектор божествен говореше с копие дълго в ръката до единадесет лакти, а медният връх му блестеше, плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато. [495] Той се на него подпря и така на троянци продума: «Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни! Днес, щом погубя ахейци и техните кораби, смятах пак да се върнем ликуващи във ветровитата Троя, ала нощта изпревари, запази напълно аргийци [500] с техните кораби, спрени на стръмния бряг на морето. Нека да бъдем покорни на черната нощ и на мрака, да си приготвим вечеря. Конете си хубавогриви тук разпрегнете веднага, храна изобилна им дайте! Скоро от Троя докарайте тлъсти овце и говеда, [505] с тях не забравяйте вино, което душите ни радва, също и хляб от дома си, и много дърва от гората струпайте, за да запалим всенощни високи огньове. Техният блясък да стига небето до ранната утрин, за да не би да се впуснат без шум дългокоси ахейци [510] в бягство сред тъмната нощ по широкия гръб на морето; да се не качат спокойно във своите кораби празни. Всеки данаец дома да се върне със собствена рана, тежко ударен от копие или стрела смъртоносна, скочил набързо във кораба, и да се вече страхуват [515] пак с копиеборци троянци да почнат война многосълзна. Нека в града съобщят глашатаи, любимци на Зевса: всички веднага — от юноши до беловласите старци — вкупом да дойдат на кулите богостроени във Троя. Нашите млади жени да запалят големи огньове — [520] всяка във своята къща. А стражата крепка да бъде, за да не влезе в града ни засада, щом липсва войската. Както аз казвам, така нека бъде, юначни троянци! Тези са мойте наръки, които сега са полезни! В ранни зори ще говоря отново на храбри троянци. [525] Аз със надежда се моля на Зевс и на други безсмъртни: сам да прогоня от Троя съдбовните псета ахейски — Керите тук ги изпратиха с техните кораби черни. Ала да пазим усърдно и себе си в тази нощ тъмна!
