Илиада

плесна със бича конете и стигнаха близо до Хектор.
А Диомед се прицели във Хектор, връхлитащ отсреща,
но не улучи във него, рани му коларя усърден,
Ениопея, рождения син на Тебея юначен, [120]
който държеше юздите: умери го право в гърдите.
Рухна коларят в прахта, а конете поеха обратно;
там начаса му излитна душата и мъжката сила.
Горестна мъка обхвана сърцето на Хектор за него.
Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави, [125]
после без бавене самоотвержен колар си подири,
тъй без водач не останаха дълго конете му буйни.
Скоро откри дръзновения Архептолема Ифитов.
Хектор го взе в колесницата бърза, юздите му даде.
Щеше беда да настане, опасни дела да се случат [130]
и като агнета в Троя да бъдат запрени троянци,
ако не беше бащата на хората и боговете.
Гръмна Зевс грозно и мигом слепяща светкавица прати.
Тя пред конете на цар Диомеда удари в земята.
Огън страхотен от пламнала сяра се вдигна високо. [135]
Свиха се към колесницата двата подплашени коня,
старецът Нестор Нелеев изпусна юздите блестящи.
Ужас обзе му душата, той рече на цар Диомеда:
«Сине Тидеев! Насочвай конете веднага към бягство!
Или съвсем не разбираш, че Зевс ти отказва победа? [140]
Зевс олимпийски дарява днес слава на Хектор божествен.
Стига да иска, той може по-късно и нас да прослави.
Никой човек не променя всесилната воля на Зевса —
даже най-храбрият, тъй като Зевс е най-мощен от всички.»
Цар Диомед гръмогласен така отговори на Нестор: [145]
«Всичко, което ти каза, разумно и редно е, старче!
Болка несносна без жал ми терзае духа и сърцето —
Хектор след време ще каже в съвета пред всички троянци:
„С уплах от мене синът на Тидея избяга във стана.“
Тъй ще се хвали; тогава дано ме земята погълне!» [150]
Нестор, геренският конник, така на Тидея отвърна:
«Сине на мощния воин Тидея, какво ми продума?
Нека синът на Приам те нарича страхлив и безсилен,
нито троянците, нито дарданците ще му повярват,
нито дори и съпругите на щитоносни троянци, [155]
тъй като ти си повалил мъжете им млади и яки.»
Каза така и подкара за бягство конете сред боя.
В същото време войските троянски и Хектор Приамов
сипеха с вик нечовешки по него стрели смъртоносни.
А шлемовеецът, славният Хектор, високо му викна: [160]
«Сине Тидеев! Данайците храбри те тачеха много
с почетно място, със тлъсти меса и препълнени чаши!
Вече не ще те почитат: сега на жена заприлича!
Бягай далече, девице страхлива! Без моята воля
никога няма да стъпиш на нашите крепостни кули, [165]
няма жените ни в плен да откараш: на смърт ще те пратя!»
Тъй рече. Цар Диомед колебливо за миг се размисли
как да обърне конете и в боя да влезе отново.
Три пъти той се реши във сърцето си, вече готово,
три пъти гръмна от стръмната Ида Кронид промислител, [170]
давайки знак на троянци за пълна победа във боя. Хектор възкликна така, призовавайки всички троянци:
«Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
Смели бъдете, другари, спомнете си бойната доблест!
Зная, че Зевс обеща благосклонно да прати за мене [175]
пълна победа и слава голяма, а скръб за данайци.
Глупави! Те построиха стените за своя отбрана,
слаби, нищожни стени — да възпрат храбростта ми не могат.
Леко конете ми буйни дълбокия ров ще прескочат.
Ала когато пристигна при техните кораби гладки, [180]
всеки ахеец ще има да помни опасния огън,
кораб след кораб ще паля и сам ще избивам аргийци,
хукнали в ужас край тях, задушени от пушек пожарен.»
Викна така и към свойте коне се обърна със думи:
«Етоне, Ксанте, обични Подарге, божествени Лампе!81 [185]
Дайте ми днеска достойна отплата за всичките грижи,
че Андромаха, потомка на храбрия Еетиона,
винаги вам първо слагаше меденосладка пшеница,
смесваше вино82 за пиене, щом пожелаехте само,
после — на мене, съпругът й нежен на възраст цветуща. [190]
Дружно препускайте, бързайте — щита на Нестор да грабнем,
щита със слава, която сега небесата достига.
Той е направен от злато, и дръжките също са златни.
От раменете на цар Диомеда конеукротител
чудната броня да смъкнем, скована изкусно от Хефест. [195]
Ако доспехите вземем, надежда голяма ще имам:
тази нощ още ахейци със кораби бързи ще бягат.»
Каза така самохвално и властната Хера разсърди.
Тя се на трона раздвижи, накара Олимп да трепери,