Илиада

Вънка наблизо край нея и ров изкопаха в земята, [440]
много широк и дълбок, с колореди набити по него.
Тъй дългокоси ахейци в зори се потрудиха в стана.
А боговете седяха при мълниевержеца Зевса,
гледайки чудните крепости на меднобронни ахейци.
Пръв Посейдон земетръсец с такива слова заговори: [445]
«Татко наш Зевсе! Дали на земята безкрайна остана
смъртен да казва сега на безсмъртните своите мисли?
Или не виждаш, че вдигнаха тук дългокоси ахейци
крепост пред своите кораби, ров изкопаха край нея,
и не принесоха те хекатомба на нас боговете? [450]
Нейната слава ще стигне, догдето Зората достига,
другата крепост забравят, която със Феб Аполона
зидахме78 с мъка голяма за Лаомедонта героя.»
Облакосборецът Зевс му отвърна със тежка въздишка:
«Ти, земетръсецо, боже всесилен, какво ми продума? [455]
Нека се плаши от тези им замисли друг олимпиец,
който далече отстъпва пред тебе по сила и хитрост!
Твоята слава ще стигне, догдето Зората достига.
Хайде по-смело! Щом хубавокоси ахейци се върнат
заедно с витите кораби в своята мила родина, [460]
ти крепостта разруши, потопи я напълно в морето,
морския бряг засипи ти отново със пясък и камък,
за да изчезне навеки великата крепост ахейска.»
Докато тъй си говореха Зевс с Посейдон земетръсец,
светлото слънце потъна, ахейската крепост се вдигна. [465]
В лагера тлъсти волове заклаха, вечеряха всички.
В същото време пристигнаха кораби с вино от Лемнос,
пратени щедро от царя Евнея, Язонов потомък,
дето го бе Хипсипила родила от вожда Язона.
Беше изпратил той вино искрящо по мери хиляда79 [470]
на Менелай и на цар Агамемнон, чеда на Атрея.
Къдравокоси ахейци купуваха вино от Лемнос,
плащайки някои с мед и със лъскаво светло желязо,
други — със кожи одрани и с тлъсти големи говеда,
трети — със роби. Тогава разкошна гощавка започна. [475]
Ядоха цялата нощ дългокоси ахейци с охота.
Ядоха също троянци със свойте съюзници в Троя.
Зевс промислител замисляше вече злини за ахейци,
грозно гърмейки в небето: и бледен ги ужас обхвана.
Върху земята изливаха вино от своите чаши, [480]
никой не пиеше, без да възлее на Зевса всесилен.
После си легнаха тихо и сладкият сън ги обори.

ОСМА ПЕСЕНСЪБРАНИЕ НА БОГОВЕТЕПРЕКЪСНАТА БИТКА

В плащ минзухарен Зора се разпръсна навред по земята.
Мълниевержецът Зевс бе събрал на съвет боговете
горе на най-извисения връх на Олимп многобърдест.
Тъй заговори им той, а безсмъртните слушаха мълком:
«Чуйте ми словото днес, богове и богини всевечни. [5]
Аз ще ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите.
Никой от всички безсмъртни — ни бог всемогъщ, ни богиня,
да не прекъсва речта ми, а слушайте ревностно вие,
за да извърша веднага без пречка решеното дело.80
Щом забележа, че някой прикрито желае да иде [10]
в помощ било на троянци, било на данайци във боя,
той на Олимп ще се върне, позорно ударен от мене;
или пък сам ще го хвана и хвърля във мрачния Тартар,
който далеч под земята лежи в най-дълбоката бездна;
там се намират железните порти и прагът им меден — [15]
ниско под Хадеса, колкото земната твърд под небето, —
там ще узнае, че аз съм най-силен от всички безсмъртни.
Хайде сами се опитайте и разберете на дело:
златна верига спуснете високо от свода небесен,
заедно вий, богове и богини, теглете я мощно! [20]
Няма да смъкнете долу върховния Зевс промислител,
колкото крепко да опвате и да се мъчите дружно.
Ала когато самичък и аз бих поискал да дръпна,
с вас наведнъж ще изтегля земята и още морето.
После веригата мога да вържа за връх олимпийски: [25]
цялата дивна вселена в ефира сама ще увисне.
Толкова аз съм по-силен от всички безсмъртни и смъртни.»
Каза така и останаха всички много смълчани,
хвърлени в смут от речта му, че той им говореше страшно.
Най-сетне тъй възрази совоока богиня Атина: [30]
«Татко наш Зевсе Крониде, най-мощен от всички безсмъртни!
Знаем отлично, че твоята сила е непобедима,
но съжаляваме много и копиеборци данайци;
те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова.