Стреляй така, та да станеш спасител на всички данайци, гордост за твоя баща Теламона, че той те отхрани в своята къща от малък, макар да си син незаконен. Ти го прославяй, при все че е много далече оттука. [285] Аз ще ти кажа сега и това ще се случи най-точно: егидодържецът Зевс и Атина щом само поискат, чак до основи ще срина добре построената Троя, пръв ще получиш след мене най-почетна, ценна награда: може триножници, може впрегатни коне с колесница [290] или жена хубавица да ляга в постелята с тебе.» А непорочният Тевкър отвърна на цар Агамемнон: «Сине Атреев прославен! Защо ли ме ти насърчаваш? Сам аз не спирам, доколкото сила у мене остава. След като ние отблъснахме вече троянци към Троя, [295] аз ги пресрещам със мойте стрели и убивам мъжете. Осем стрели островърхи изпратих срещу враговете. Всички те бяха забити в тела на юначни младежи, но да улуча не мога това побесняло зло куче.» Каза и друга стрела той със лъка си метна към Хектор: [300] имаше силно желание да го умери. Обаче Хектора той не уцели, но лошо засегна в гърдите Горготион, благороден и доблестен син на Приама. Него родила бе майка, доведена тук от Езима, прелестна Кастианира, по външност същинска богиня. [305] Както и мак във градина встрани наклонява главица, станала тежка от семе и росна, предпролетна влага, тъй и троянецът сведе глава, натежала от шлема. Тевкър и друга стрела зазвънтяла изпрати към Хектор: имаше силно желание да го улучи веднага. [310] Сбърка отново, че бог Аполон му отблъсна стрелата. Право в гърдите прониза излезлия смело във боя Архептолема, коларя безстрашен на Хектор Приамов. От колесницата той се събори, конете обратно хукнаха; там му излитна душата и мъжката сила. [315] Жалба голяма обхвана сърцето на Хектор за него. Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави. И заповяда на близкостоящия брат Кебриона мигом да вземе юздите, и той го послуша с готовност. Хектор пък от колесницата скочи със шум на земята, [320] викайки страшно, и взе със ръката си камък огромен, впусна се право към Тевкър, желаейки да го убие. Тевкър извади опасна стрела от колчана си хубав, тури я на тетивата. Когато си лъка опъна, сам шлемовеецът Хектор със камъка зле го удари [325] в крехката ключица, дето отделя врата от гърдите. Мястото там е опасно и нежно. С ръбатия камък той тетивата му скъса и китката в миг му се схвана. Тевкър прегъна колени, ръката му лъка изпусна. Никак Аякс не остана нехаен към брата си паднал: [330] той се затича при него, покри го със щита огромен. Вдигнаха Тевкра тогава двамина приятели верни: родният Ехиев син Мекистей и Аластор божествен. Те го понесоха в стана ахейски, той стенеше тежко. Зевс олимпийски отново внуши на троянците смелост. [335] Право в дълбокия ров те подгониха вкупом ахейци. Хектор сред първите беше, ликуващ със своята сила. Както зло куче, когато преследва с нозете си бързи лъв или дива свиня и отзад ги захапва в бедрата, бдейки, най-зорко се пази от тях да не свърнат към него, [340] също тъй Хектор преследваше сам дългокоси ахейци, сваляше всеки назад изостанал; те бягаха в ужас. В бягство преминаха рова дълбок с колореди по него. Много лежаха убити от силни ръце на троянци, другите чакаха близо до своите кораби в стана. [345] Смелост взаимна си вдъхваха, после с ръце към небето всеки се молеше твърде усърдно на всички безсмъртни. Хектор се движеше вредом с конете си хубавогриви, имащ очи на Горгона или на убиеца Арес. Щом ги съгледа богинята Хера, обхвана я жалост. [350] Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина: «Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса! Няма ли да се погрижиш за гинещи клети ахейци? Скоро ще бъдат съвсем разгромени от орис сурова поради силата само на воин, вилнеещ без мярка — [355] Хектор Приамов, извършил във боя злини многобройни.» А совоока богиня Атина така й отвърна: «Той би загубил отдавна и смелост, и сила голяма, смъртно сразен от ръце на аргийци във свойта родина, ала баща ми беснее, изпълнен със мисли лукави, [360] винаги дързък, престъпен и пречка на моите цели. Той е забравил, че аз съм спасявала често Херакъл, който бе грозно измъчван от брат си, герой Евристея. Щом се Херакъл обърнеше с плач към небето за помощ,
