Илиада

тутакси Зевс ме провождаше, за да му бъда в защита. [365]
Но ако аз бях разбрала това с проницателен разум,
още когато бе пратен в подземното царство на Хадес,
за да изкара триглавото куче84 от мрачния Ереб,
нямаше той да избегне водите на Стикс тъмноструен.
Зевс ме сега ненавижда и слуша зова на Тетида. [370]
Тя му целуна нозете, с ръка му докосна брадата,
молейки чест да даде на Ахил, градове разрушаващ.
Някога пак ще ми казва „обичана“ и „светлоока“.
Хайде сега ти запрягай конете ни еднокопитни!
Аз ще отида в двореца на егидодържеца Зевса, [375]
ще се приготвя за битка със медноблестящи доспехи.
Искам да видя дали шлемовеецът Хектор Приамов
ще се зарадва, когато излезем в полето на боя.
Или пък някой троянец край кораби бързи ахейски
сам ще насити с месата си тлъсти и псета, и птици.» [380]
Тъй каза и белоръката Хера веднага послуша.
Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос,
тутакси тръгна да впрегне конете с начелници златни.
В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,
мигом съблече в двореца си бащин ефирния пеплос, [385]
пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно,
сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,
въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.
Тя в колесницата огнена скочи и грабна в десница
копие тежко, огромно, което изтребва мъжете, [390]
щом е на тях разярена богинята с татко всесилен.
Хера подкара с камшика конете си неудържими.
Медните порти небесни сами се разтвориха шумно.
Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето,
за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират. [395]
Двете през портите погнаха свойте коне вихрогонни.
Щом ги съгледа от Ида, Кронид се разсърди ужасно.
Той златокрила Ирида изпрати подире им с вести:
«Бърза Иридо, иди и върни ги обратно! Не давай
да продължават, че в битката ний ще се срещнем за лошо. [400]
Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
сам ще пречупя нозете на двата им коня във верига,
тях ще съборя в прахта, колесницата светла ще счупя.
Двете тогава за десет години не ще излекуват
лютите рани, които нанася гърмът ми страхотен; [405]
тъй ще узнае Атина кога се е била с баща си.
Аз не се толкова много гневя и ядосвам на Хера:
има тя навик да пречи на всичко, което нареждам.»
Тъй каза. Вихренонога Ирида забърза със вести.
Тръгна от Ида висока към стръмния връх олимпийски. [410]
Двете пресрещна при първите порти в Олимп многобърдест,
спря ги веднага, предаде им точно словата на Зевса:
«Где сте поели? Защо ви беснее сърцето в гърдите?
Не позволява Кронид да помагате днес на аргийци.
Зевс ви заплашва така и заканата той ще изпълни: [415]
сам ще прекърши нозете на двата ви коня във верига,
вас ще събори в прахта, колесницата светла ще счупи,
двете тогава за десет години не ще изцерите
лютите рани, които нанася гърмът му страхотен;
тъй ще узнаеш, Атино, кога си се била с баща си. [420]
Той не се толкова много гневи и ядосва на Хера:
има тя навик да пречи на всичко, което той казва.
Ала ти, кучко безсрамна, ще бъдеш най-долна богиня,
ако би дръзнала копие в Зевса Кронида да хвърлиш.»
Тъй рече шеметно бърза Ирида и в миг си отиде. [425]
Хера тогава продума на мъдра Атина Палада:
«Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
Аз не желая за смъртни със Зевс да воюваме двете!
Нека едните погинат, а другите85 нека живеят,
както се случи. Кронид да обмисля свободно делата [430]
и да решава за всички троянци и всички данайци.»
Тъй каза Хера, обърна конете си еднокопитни.
Хорите пуснаха с радост конете им хубавогриви,
после ги вързаха здраво на ясли, с амброзия пълни,
а колесницата те прислониха край навеса светъл. [435]
Седнаха в своите тронове златни и двете богини;
тъжни дълбоко в сърцата си бяха сред всички безсмъртни.
Зевс пък от Ида с конете и плавната в бяг колесница
стигна Олимп и дойде при престолите на боговете.
Славният бог Посейдон земетръсец разпрегна конете, [440]
а колесницата вкара в заслона,86 покривка й метна.
Зевс гръмовержец едва на престола си златен приседна,
и затрепера със тътен под него Олимп недостъпен.
Само Атина и Хера седяха далече от Зевса:
нито му дума продумваха, нито го питаха нещо. [445]
Ала Кронид начаса се досети и пръв заговори: