Илиада

Всяка, която поискаш, ти сам ще откараш без откуп
в царския дом на Пелея. И дарове той ще прибави
колкото никой баща не е давал на своята щерка. [290]
Той за подарък ти врича и селища седем цветущи:
Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,
също свещената Фера, Антея със тучни ливади,
още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.
Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос. [295]
Техните жители имат стада от овце и говеда.
С дарове ще те почитат наравно със бог олимпиец,
данъци щедро ще плащат под твоя величествен скиптър.
Всичко това ще получиш, когато гнева си надмогнеш.
Ако презираш Атрида и тези подаръци скъпи, [300]
имай ти милост за всички ахейци, които тъй страдат.
Вечно ще помнят за тебе и вред като бог ще те тачат.
Ти между тях ще добиеш голяма, нечувана слава:
Хектора днес ще погубиш. Обхванат от лудост жестока,
той срещу теб ще пристъпи, че никого между данайци, [305]
с кораби тука дошли, не признава на себе си равен.»
А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
«Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
Трябва съвсем откровено и честно в ответ да ти кажа
как аз това преценявам и как несъмнено ще бъде, [310]
тримата вече да спрете един подир друг да цвърчите.
Както вратите на мрачния Хадес презирам аз този,
който едно във сърцето си мисли, а друго приказва.
Аз пък това ще говоря, което за най-добро смятам.
Нито Атрид Агамемнон, ни всички събрани данайци [315]
ще ме придумат, щом вече признателност няма за този,
който усърдно се бие без отдих с мъжете враждебни.
Плячка еднаква се дава на храбрия и на беглеца,
с почит еднаква се славят страхливият мъж и героят,
а работливият гине наравно със всеки безделник. [320]
Полза аз нямам, макар че понесох страдания тежки,
тъй като винаги смело излагах живота си в боя.
Птицата както донася храна за безкрилите рожби,
даже самата измъчвана люто от глад и от жажда,
тъй съм прекарвал и аз във безсъние нощи безбройни, [325]
множество кървави дни съм минавал в сражения върли,
влизайки в бой със врага все за техните млади съпруги.
Докато плувах в морето, съсипах дванадесет града,
а пък по суша превзех единадесет в плодна Троада.
Много богатства безценни плячкосвах от тях подир боя, [330]
всичко редовно предавах на цар Агамемнон Атреев.
Той си стоеше далече при своите кораби бързи,
плячката сбираше, малко раздаваше, вземаше много.
Все пак отделяше той дарове за царе и за знатни:
своето всеки запазва, а моят дар взе Агамемнон. [335]
Скъпа жена ми заграби — да спи за наслада със нея!
Но за какво ли аргийци воюват все още с троянци?
И за какво Агамемнон доведе войската пред Троя?
Всичко нали е за хубавокоса Елена аргийка?
Или сред смъртните само Атриди жените си любят? [340]
Всеки мъж, който е честен, почитан и благоразумен,
свойта съпруга обича и грижи полага за нея,
както обичах и аз Бризеида, макар и робиня.98
След като мойта награда отне и така ме измами,
мен да не моли: добре го познавам, не ще ме предума. [345]
Нека помисли със теб, Одисее, и с други водачи
как да отблъсне от нашите кораби страшния огън.
Много известни дела е извършил той вече без мене:
вдигна голямата крепост и рова до нея прокара —
твърде широк и дълбок, а по него заби колореди. [350]
Все пак не смогна и тъй да възпира убиеца Хектор.
Докато аз се сражавах с ахейците дружно пред Троя,
Хектор не смееше битка да почне далеч от стената:
стигаше само до стария дъб и до Скейските порти.
Там ме дочака веднъж и едвам се изплъзна от мене. [355]
Повече няма да влизам във битка със Хектор божествен.
Утре щом жертви заколя на Зевса и всички безсмъртни,
моите кораби, пълни с товари, ще спусна в морето.
Щом пожелаеш и щом ти е нужно, ще можеш да видиш
как прекосяват в зори Хелеспонт, изобилен със риба, [360]
как ги усърдно подкарват с веслата мъжете ми здрави.
Ако даде Посейдон земетръсец щастливо да плувам,
още на третия ден ще пристигна във плодната Фтия.
Много богатства оставих, когато потеглих за Троя.
Други оттука сега ще откарам: червена мед, злато, [365]
хубавопоясни млади жени и възсиво желязо:
всичко по жребий добих. Но наградата, гдето ми даде
цар Агамемнон Атреев, отне ми я сам с подигравка.
Вие това му кажете открито тъй, както поръчвам,
за да роптаят подобно на мене и други ахейци,