Илиада

[535]
Щерката само на Зевса всесилен оставил без жертва,
бил я забравил или не помислил — голям грях направил!
Стрелолюбивата щерка на Зевса била разгневена:
пратила дива свиня, белозъбест глиган, срещу него.
Много вреди причинил на градините той на Ойнея. [540]
Цели грамади от едри овощни дървета изкъртил
заедно с корени, с ябълков цвят повалил на земята.
Но Мелеагър, синът на Ойнея, погубил глигана.
Свикал той много ловци от съседните селища с псета,
тъй като шепа смелчаци не биха убили глигана, [545]
който бил силен и качил мнозина на тъжната клада.
Но Артемида възбудила битка и спор за глигана,
и за главата му, и за покритата с четина кожа,
между куретите и етолийците неустрашими.105
Докато сам Мелеагър, любимец на Арес, се биел, [550]
ставало трудно тогава за всички събрани курети:
те не могли да останат за дълго отвъд, пред стените.
Но Мелеагра обхванала ярост, която разтърсва
даже душата на тези, които се славят със разум.
Той се разсърдил свирепо на своята майка Алтея; [555]
в къщи останал при дивната своя жена Клеопатра,
рожба на хубавонога Евенова щерка Марпеса
и на Идаса, най-храбрия мъж на земята тогава,
дръзнал той лък да издигне дори срещу Феб Аполона,
бранейки хубавоногата своя съпруга Марпеса. [560]
И оттогава наричана в къщи била Клеопатра
с името на Алкиона,106 понеже и нейната майка
имала същата участ на морската птица злочеста:
плакала горко, когато сам бог Аполон я отвлякъл.
Та Мелеагър преглъщал гнева си при свойта съпруга, [565]
върло ядосан от лютите клетви на своята майка:
скръбна за брат си убит, тя се молела на боговете,
удряла с длани земята, кърмилница щедра за всички,
падала и на колени, обливала пазви със сълзи,
с вик умолявала Хадес и с плач Персефона ужасна [570]
да й погубят сина! А ериния, скитаща в мрака,
неумолимо жестока, я чула в подземното царство.
Бойният шум на куретите скоро достигнал вратите,
рухвали кулите в прах. Етолийските старци веднага
пратили видни жреци107 при героя сърдит Мелеагър, [575]
с просба да дойде в защита — и преголям дар му обрекли.
В най-плодородната област на полската шир Калидонска
те му предложили сам да си вземе земя благодатна —
хектара по петдесет, половината годна за лозе,
другата пък половина на орна земя да остане. [580]
Старият конник Ойней го предумвал с молби най-горещи,
чакал пред прага на брачната високопокривна спалня,
чукал вратите подпрени, превил колене пред сина си.
Също сестрите и майка им го умолявали дълго.
Още по-твърдо отказвал. Другари го молили много, [585]
дето ги смятал най-верни, най-мили от своите близки,
ала и те не склонили сърцето му гневно в гърдите,
докато почват куретите здравата спалня да блъскат,
да се катерят на градската крепост и огън да палят.
Чак в тоя миг се провиква съпругата хубавокръста: [590]
молейки с плач Мелеагра, припомняйки всички неволи,
дето понасят народи, загубили своята крепост:
там се избиват мъжете, градът им се опожарява,
в робство откарват децата с жените, препасани ниско.
Силно духът му се трогнал от тези нещастия тежки. [595]
Тутакси скочил героят и светли доспехи облякъл.
Той от града етолийски отблъснал деня съдбоносен,
слушайки свойто сърце, но голямата, скъпа награда
никога те не му дали, макар че от сеч ги избавил.
Ти не замисляй подобна постъпка, обично ми чедо! [600]
Нека и бог ти не праща такива желания лоши!
Мъчно ще бъде да браниш запалени кораби вече.
Дарове ценни вземи! Като бог ще те тачат ахейци!
Даже без дарове после да влезеш във бой мъжегубен,
няма да бъдеш на почит, макар да отблъснеш троянци.» [605]
А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
«Фениксе, скъпи ми дядо, потомък на Зевса! Аз нямам
нужда от почит: от волята Зевсова аз съм зачетен!
Тая чест с мен ще остане при кораби вити, догдето
дух във гърдите си имам и крепко нозете ме носят. [610]
Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
ти не вълнувай душата ми тъй с плачове и въздишки
в полза на цар Агамемнон. Недей го обсипва със обич,
за да не станеш омразен на мене, че аз те обичам.
С мене ти трябва да мразиш човека, когото аз мразя. [615]
Заедно с мене царувай, честта ми споделяй наравно.
Двамата108 вести да носят, а ти остани да нощуваш