в мека постеля. Щом пукне зората, със теб ще обмислим да си заминем ли с кораби, или пък тук да останем.» Рече и знак на Патрокла безмълвно със вежди направи [620] меко легло да приготви по-скоро за стария Феникс, за да си тръгнат от шатрата другите двама към стана. Богоподобният син Теламонов така заговори: «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен! Хайде да тръгваме! Виждам, че няма успех да постигнем [625] с нашето идване тука. А трябва веднага да кажем тези слова на данайци, при все че са твърде печални. Трепетно те ни очакват, събрани в съвета ахейски. Вождът Ахил е натрупал в гърдите си ярост свирепа. Той не зачита сърдечната дружба на свойте другари. [630] С нея го тачехме ние във стана най-много от всички. Няма той жалост! Дори от убиец на брат еднокръвен откуп са вземали, също за собствено чедо убито! Щом се откупи убиец, остава в страната спокоен, всеки с отплата смирява в душата си гордата злоба.109 [635] Но боговете всевечни са вложили в тебе, Ахиле, злост несмирима и всичко това за една мома само. Ний ти предлагаме седем най-хубави между жените, също и дарове други. Смили си най-сетне сърцето. Гостоприемството110 имай на почит! Дошли сме под твоя [640] покрив, изпратени тук от данайци. Желаем да бъдем много по-мили за теб и по-драги от всички ахейци.» А бързоногият син на Пелея така му отвърна: «Богородени Аякс Теламонов, водач на войските! Смятам, че всичко това откровено и смело ми каза, [645] ала сърце ми от гняв се вълнува, когато си спомня как ми нанесе жестока обида Атрид пред аргийци, сякаш съм някакъв жалък изгнаник, без чест и достойнство. Вие тръгнете обратно, предайте му следните вести: няма да имам аз грижа за кръвопролитната битка, [650] докато Хектор божествен, синът на Приама юначен, тука не стигне до шатри и кораби на мирмидонци, за да убива аргийци и кораби с огън изтребва. Вярвам, че близо до мойта палатка и черния кораб Хектор от бой ще отстъпи, макар и да буйствува силно.» [655] Тъй рече. Всички поеха по чаша двудръжка, възляха за боговете и цар Одисей ги поведе към стана. А пък Патрокъл накара слугини и верни другари меко легло да постелят по-скоро за стария Феникс. Те го послушаха: както им каза, застлаха леглото [660] с овнешко руно, с килими и ленена тънка покривка. Старецът в него си легна, очакващ зората свещена. В своята здрава палатка навътре Ахил се оттегли, легна със него робиня, която бе грабнал от Лесбос, хубаволика мома Диомеда, Форбантова щерка. [665] Също Патрокъл отиде отсреща в леглото, а с него стройна Ифида, която му даде Ахил богоравен, след като срина високия Скирос, града Ениеев. Другите#111 двама се върнаха в шатрата на Агамемнон. Знатни ахейци ги срещнаха, вдигайки чаши от злато, [670] около тях се събраха и почнаха да ги разпитват. Пръв ги запита могъщият цар Агамемнон Атреев: «Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска! Иска ли той да отблъсне враждебния огън от стана, или отказва и гняв му владее все още сърцето?» [675] Богоподобният и търпелив Одисей му отвърна: «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон! Той не желае все още гнева си свиреп да подтисне, в ярост презира и тебе, и твойте подаръци скъпи. Той ти предлага да мислиш самичък сред всички аргийци [680] как да запазиш войската и нашите кораби бързи. Даже заплашва той още, че щом се покаже зората, своите кораби дивнонавесни ще спусне в морето. Също съветва и всички останали воини ахейски да си отплуват във къщи, че няма да видите нивга [685] края на Троя висока, че нея с ръката си мощна Зевс далногръмец закриля и смелост добиха троянци. Тъй рече. Моите спътници ще потвърдят тия думи — ето Аякс и разумните наши вестители двама. Старецът Феникс остана да спи, че Ахил го покани, [690] за да отплува със него във нашата мила родина, ако желае: насила не иска назад да го води.» Каза така и останаха всички дълбоко смълчани, хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори. Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски. [695] Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума: «сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон! Трябваше ти да не молиш известния син на Пелея с толкова дарове скъпи: надменен и по-рано беше! Ето сега го подтиква към още по-лоша надменност.
Вы читаете Илиада
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату