Илиада

[700]
Да го оставим! Той нека си тръгне или да остане!
Смятам, че после Ахил ще се втурне отново във боя,
щом го подбуди духът му или богове го принудят.
Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа!
Вие вървете да спите, щом свойто сърце усладите [705]
с хляб и със вино, защото те дават и смелост, и сила.
Ала когато се сипне Зора розопръста, прекрасна,
свикай, Атриде, пред стана и пеши, и конни войници,
ти насърчи ги и с първите влизай направо във битка!»
Тъй ги подкани. И всички царе одобриха речта му, [710]
хранейки почит към думите на Диомед конеборец.
Вино възляха и всеки си тръгна към свойта палатка,
гдето си легна и вкуси дара на съня благодатен.

ДЕСЕТА ПЕСЕНДОЛОНИЯ

Другите морни водачи на всички ахейци във стана
спаха през цялата нощ, упоени от сън благотворен.
Сладкият сън не обори единствен Атрид Агамемнон,
първи водач на войските, погълнат от множество мисли.
Както с гръм святка съпругът на хубавокосата Хера, [5]
готвейки дъжд неизказано пороен или пък градушка,
или фъртуна, която със сняг ще засипе полята,
или пък нейде огромната паст на войната разтваря,
тъй непрестанно издън гърди цар Агамемнон Атреев
тежко въздишаше: цял обладан бе извътре от трепет. [10]
Често се взираше мълком в полето троянско просторно
и се дивеше на много огньове, горящи пред Троя,
също на звуци от флейти, и свирки, и мъжка гълчава.
Колчем погледнеше той към войските и стана ахейски,
почваше ядно да скубе косата си гъста, да моли [15]
Зевса всевишен: сърцето му доблестно стенеше силно.
Тази си мисъл тогава най-мъдра и правилна сметна:
първом да иде при Нестор Нелеев, оратор от Пилос,
за да открият със него почтено, спасително средство,
дето да стане защита от злото на всички данайци. [20]
Вдигна се и си облече хитона на мощното тяло,
а на нозете си яки завърза разкошни сандали,
после си метна и кожа голяма от лъв жълтогривест,112
дето му стигаше чак до петите; взе копие остро.
Също тъй страх бе обхванал и цар Менелая Атреев. [25]
Сън му не склопи очите, боеше се да не пострадат
никак аргийци, които за него дойдоха при Троя,
воден простор прекосиха да почнат геройската битка.
Първо покри си плещите широки със кожа пантерска,
сетне взе шлема си меден и сам на главата го сложи, [30]
сграбчи в ръката си жилаво копие медно и остро.
Тръгна да вдигне от сън Агамемнона, брат си, върховен
вожд на аргийците, тачен подобно на бог от народа.
Той го намери до кораба да си надява самичък
дивни доспехи. И цар Агамемнон се много зарадва. [35]
Пръв Менелай гръмогласен започна така да говори:
«Драги, защо си доспехите слагаш? Нима ще изпратиш
някакъв наш съгледвач сред троянския лагер отсреща?
Много се плаша, че никой не може това да извърши.
Ако ли в този амброзиев мрак се промъкне съгледник [40]
сред враговете жестоки, ще има сърце дръзновено.»
Мощният цар Агамемнон на брата си тъй отговори:
«Двамата днес се нуждаем, потомче на Зевс Менелае,
мъдър съвет да получим и той да избави войските,
нашите кораби също, че Зевс си обърна сърцето: [45]
повече трогват духа му свещените жертви на Хектор.
Никога аз не съм виждал и никой не ми е разказвал
толкова мъки на ден да скроява един само смъртен,
колкото Хектор, любимец на Зевс, е създал на ахейци,
без да е чедо обично на бог всемогъщ и богиня. [50]
Дълго и тягостно има да помнят аргийци делата,
сторени тука от него: такива злини им нанесе.
Тичай по-скоро при витите кораби, за да повикаш
Идоменей и Аякс. Аз отивам при Нестор божествен,
да го подтикна да стане, дано да поиска веднага [55]
сам да отиде съветник при нашата стража свещена.
Нему ще бъдат най-много покорни, понеже ги води
дружно синът му113 със верния Идоменеев съратник
вожд Мериона: на двамата стражата ний поверихме.»
А Менелай гръмогласен тогава така му отвърна: [60]
«Точно какво ми поръчваш и сам заповядваш със думи?
Там ли при тях да остана, очаквайки ти да пристигнеш,
или назад да дотичам при тебе, щом всичко им кажа?»
Мощният цар Агамемнон на брата си тъй отговори: