Илиада

ний да обсъдим дали да отстъпим, или да се бием.»
Рече, а цар Одисей хитроумен в палатката влезе,
метна си щита изпъстрен на рамо и с двамата тръгна.
Стигнаха при Диомеда, когото намериха легнал [150]
вън от палатката, в своите светли доспехи облечен.
Спяха бойците му близо на щитове вместо възглавки.
Техните копия бяха забити отвесно в земята
и като Зевсова мълния в мрака далеко блестяха.
Спеше синът на Тидея на кожа от гоен бик полски, [155]
а под главата си имаше вълнен килим многоцветен.
Нестор, геренският конник, до него се спря да го буди,
с крак го побутна, разтърси го силно и тъй го похули:
«Сине Тидеев, стани! Или цялата нощ ще почиваш?
Мигар не знаеш, че вече врагът е на хълма в полето, [160]
близо до нашите кораби? Малко ни място разделя!»
Тъй рече, а Диомед незабавно от сън се надигна,
па заговори на Нестор и думи крилати му каза:
«Неуморим си ти, старче! От работа нивга не бягаш!
Няма ли други по-млади от тебе сред всички ахейци, [165]
дето да ходят из стана да будят царете заспали?
Ала ти, старче, припрян си и все те не сдържа да чакаш.»
Нестор, геренският конник, отново така му продума:
«Всичко, което ти рече, любимо ми чедо, е вярно.
Имам деца благородни, а имам и много войници. [170]
Всеки от тях би могъл да изтича и свика съвета.
Ала голяма беда се е спуснала срещу ахейци.
Днеска върху острието на меча ни висне за всички
или погибел страшна от по-страшна, или пък победа.
Тръгвай да будиш Аякса и храбрия син на Филея, [175]
щом ме дотолкова жалиш, а ти си и по-млад от мене.»
Цар Диомед се наметна със кожа от лъв жълтогривест,
дълга и стигаща чак до петите; взе копие остро.
Сам се отправи, от сън ги събуди и там ги заведе.
Скоро, когато се смесиха, измежду сбраните стражи [180]
никъде те не откриха заспали водачи на стража:
всичките будни стояха, облечени в свойте доспехи.
Както наежено кучета вардят овце във кошара,
вече дочули, че идва през дебри планински опасен
звяр от гората, и мигом настава тревога и врява [185]
вред между псета и хора, сънят им напълно изчезва,
тъй бе изчезнал и сладкият сън от очите на тези,
дето на стража стояха в нощта непрогледна; в полето
вперили поглед, наострили слух дали идват троянци.
Старецът щом ги видя, насърчи ги, дълбоко възрадван, [190]
бодро към тях се обърна и думи крилати им каза:
«Бдете, обични ми рожби! И никого сън да не хваща,
за да не станем причина сами да ликува врагът ни!»
Рече така и премина през рова, а с него вървяха
всички аргийски водачи, поканени там за съвета, [195]
също със тях Мерион и синът благороден на Нестор:119
лично царете ги викнаха, за да участват в съвета.
След като минаха рова, те спряха на място открито,
гдето се виждаше чисто поле, без тела на убити.
Буйният Хектор оттука се върна след боя разпален, [200]
сваляйки много аргийци, догдето нощта ги забули.
Седнаха всички в съвета един на друг думи да нижат.
Нестор, геренският конник, започна пред тях да говори:
«Скъпи ми! Няма ли някой, облегнат на свойта сърцатост,
сам да проникне потайно до гордите духом троянци? [205]
Може той жив неприятел да хване към края на стана
или поне да подслуша там разговор между троянци,
точно какво те замислят да правят, дали се приготвят
тук да останат при нашите кораби, или отново
да се отдръпнат във Троя, понеже разбиха ахейци. [210]
Щом разузнае това и при нас невредим се завърне,
в цялата шир поднебесна сред хората слава велика
той ще получи и с дарове щедри ще бъде отрупан.
Колкото военачалници в нашите кораби има,
всеки овца чернорунна120 със агънце дар ще му прати: [215]
друга награда не може да бъде със тази сравнена:
винаги той ще е канен на пиршества и на гощавки.»
Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
Цар Диомед гръмогласен най-после на тях проговори:
«Несторе, мойто сърце и духът ми безстрашен ме карат [220]
да се промъкна във близкия стан на мъжете враждебни.
Но ако с мене поиска да дойде и друг от ахейци,
повече бодрост ще имам и много по-дързък ще бъда.
Двама когато отиват, взаимно обмислят усърдно
как да успеят, а сам-самин, колкото и да премисля, [225]
все пак умът му е бавен и волята доста по-слаба.»
Тъй рече и пожелаха мнозина да тръгнат с Тидида.
Искаха двамата храбри Аякси, слугите на Арес,
искаше и Мерион, и синът на разумния Нестор,