Илиада

«Там ме дочакай, че може във тъмното да се разминем: [65]
много пътеки кръстосват вред нашия лагер обширен.
Викай, отдето минаваш, войниците будни да бъдат.
Всеки мъж срещнат зови по баща и по родово име,114
всички почитай и с никого горд и надменен не бивай!
Нека сами се потрудим, защото от люлката115 още [70]
Зевс олимпийски за нас отреди тая участ сурова.»
Каза и брат си изпрати със тези полезни наръки,
а пък самият отиде при Нестор, водач на войските.
Той го намери при шатрата, близо до черния кораб,
в мека постеля; доспехи красиви до него лежаха: [75]
двете му копия остри и шлемът му лъскав, и щитът.
Редом лежеше и поясът пъстър, със който препасан
старият Нестор предвождаше в бой мъжегубен войската,
тъй като още не беше отстъпил пред тъжната старост.
Вдигна главата си Нестор, подпря се на десния лакът, [80]
па заговори на цар Агамемнон и тъй го запита:
«Кой си ти, дето самотен сновеш между кораби в стана
в мрака среднощен, когато почиват в сън другите смъртни?
Някого търсиш от стражите или пък дириш приятел?
Хайде кажи ми, не идвай безмълвен! Какво ти е нужно?» [85]
Мощният цар Агамемнон тогава така му отвърна:
«Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!
Аз съм Атрид Агамемнон, когото най-много от всички
Зевс олимпийски отрупа с неволи безкрайни, догдето
дух във гърдите си имам и още ме носят нозете. [90]
Аз тъй се скитам, че сладкият сън ми не склопва очите,
грижа се все за войната и все за теглата ахейски.
Страшно се плаша за храбри данайци, духът ми отслабва,
много съм аз разтревожен, сърцето ми вече напира
вън от гърдите да хвръкне, трепери ми цялото тяло. [95]
Ако ли нещо обмисляш, че сън те не хваща и тебе,
двамата нека да слезем при стражите, за да ги видим,
да не би морни от труд непосилен във сладостна дрямка
да си полегнат и нощното бдение те да забравят.
А враговете стануват наблизо. И ние не знаем [100]
няма ли те да започнат през тази нощ битка внезапна.»
Нестор, геренският конник, с такива слова му откликна:
«Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
Всички кроежи ужасни на Хектора Зевс промислител
няма в дела да превърне, макар че се Хектор надява. [105]
Вярвам, че Хектор Приамов и повече мъки ще пати,
ако Ахил отстрани от душата си върлата ярост.
Аз ще те следвам усърдно. И другите нека събудим:
славния с копие цар Диомеда и цар Одисея,
бързия воин Аякс116 и юначния син на Филея. [110]
Някой друг нека отиде и нека по-скоро повика
още Аякс богоравен117 и властния Идоменея.
Техните кораби кухи далеч се намират оттука.118
Цар Менелая упреквам, макар да го с обич почитам.
Няма да скрия от тебе, дори и да би се разсърдил: [115]
спи си сега Менелай, а оставя те сам да се трудиш.
Трябваше днес със молба да отиде при всички водачи,
тъй като непоносима неволя ни вече настига.»
Мощният цар Агамемнон отново така отговори:
«Някога, старче, и аз настоявах пред теб да го мъмриш, [120]
тъй като често нехае и сам да заляга не иска.
Без да е склонен към леност и без да е тъй неразумен,
твърде разчита на мене и винаги подтик очаква.
Тая нощ той преди мен се събуди, пристигна при мене.
Аз го изпратих да викне мъжете, които ти искаш. [125]
Нека да тръгнем! А тях пред вратите навярно ще срещнем,
гдето са нощните стражи: аз там наредих да ни чакат.»
Нестор, геренският конник, отвърна на цар Агамемнон:
«Щом е тъй, никой аргиец не ще го похули и с радост
всичко ще стори, което сега Менелай му нарежда.» [130]
Каза така и облече хитон на гърдите си стари,
а на краката си бели завърза разкошни сандали,
върху гърба си наметна и мантия пурпурна, двойна,
много красива, която бе с рунтава вълна покрита.
Взе във ръката си острото копие с меден завършък, [135]
тръгна към черните кораби на меднобронни ахейци.
Нестор, геренският конник, със викове гръмки събуди
най-напред цар Одисея, по разум подобен на Зевса.
Мощен, гласът му проникна в сърцето на цар Одисея,
който излезе от своята шатра и тъй им продума: [140]
«Вие защо ли сами покрай кораби бродите в стана
в мрака среднощен? Каква неотложна ви нужда заставя?»
Нестор, геренският конник, така отговори веднага:
«Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
Спри да се сърдиш, че мъка голяма постигна ахейци. [145]
Хайде със нас да събудим и други, с които е редно