Илиада

[370]
ако все още се кани той някого пак да измами.
Винаги в наглост облечен, макар и без срам като куче,
няма да смее Атрид да ме право в очите погледне!
Нищо със него не искам да върша или да обмислям.
Той ме измами веднъж и коварно постъпи със мене: [375]
втори път с думи не ще ме излъже: един път му стига.
Нека загива! Лиши го от разум Кронид промислител.
Аз му презирам наградите, косъм не струват за мене!
Той десеторно да прати и двадесеторно богатства,
колкото има сега и във бъдеще дето ще има, [380]
заедно сбрани в Орхомен или във египетска Тива,
гдето във къщите градски несметни съкровища струпа:
сто са вратите на Тива и дружно през всяка минават
двесте отбрани герои със свойте коне в колесници;
да ми дадеше и толкова дарове, колкото тука [385]
пясък и прах съществува, не би ми предумал сърцето,
без да изкупи той сам душегубната, тежка обида.
Няма да взема съпруга от щерките на Агамемнон,
ако дори надминава по хубост и чар Афродита
или е равна по сръчност и на совоока Атина. [390]
Нея аз няма да взема, той друг сред ахейци да търси,
който на него подхожда и който е много по-знатен.
Щом ме спасят боговете и здрав се завърна във къщи,
татко Пелей ще намери самичък за мене съпруга.
Много ахейки живеят в Елада99 и в нашата Фтия, [395]
щерки на знатни бащи, защищаващи крепости градски.
Всяка, която поискам, аз своя съпруга ще имам.
Мойто сърце благородно отдавна упорно ме тласка
там да намеря законна съпруга, прилична другарка,
всички имоти да ползвам, които Пелей е спечелил. [400]
Зная, че нищо не е равноценно с живота човешки:
нито богатства, натрупани в гъстонаселена Троя,
в мирните дни преди тук да нахлуят чадата ахейски,
нито съкровища, скрити дълбоко в скалистия Питон,
вътре зад прага, изваян от камък за Феб Аполона.100 [405]
В плячка се грабват волове и тлъсти овце гъсторунни,
светли триножници и русогриви коне се печелят,
само душата човешка не може назад да се върне,
ни да се хване, щом вече изхвръкне навън през зъбите.101
Майка ми, сребърнонога богиня Тетида, разказва, [410]
че отредила съдбата двояка кончина за мене:
ако остана сега за троянския град да се бия,
няма дома да се върна, но слава безсмъртна ще имам;
ако се върна във къщи, във моята мила родина,
няма аз слава да имам, но дълъг живот ще живея, [415]
няма тъй скоро, без време, смъртта да ме грабне жестоко.
Бих посъветвал и всички останали видни ахейци,
нека отплуват! Вий няма да видите края на Троя:
Зевс гръмовержец над нея простира ръката си мощна.
Смелост голяма добиха войските троянски във боя. [420]
Вие вървете и тези ми думи предайте веднага
в стана на знатни ахейци — това е и вашата длъжност,
та да напрегнат ума си за друго по-сигурно средство,
как да запазят войската и своите кораби гладки,
тъй като техните планове, дето ги бяха кроили, [425]
неизпълними са вече: в гнева си съм аз непреклонен!
Феникс сега да остане и заедно с нас да нощува,
за да отплува със мене във нашата свидна родина,
стига да иска: насила не ще го откарам обратно.»
Каза така и останаха всички дълбоко смълчани, [430]
хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори.
Конникът, старият Феникс, най-сетне продума през сълзи,
тъй като страдаше сам за ахейските кораби кухи:
«Славни Ахиле! Щом ти си решил да се върнеш във Фтия,
щом вече никак не искаш да браниш от гибелен огън [435]
нашите кораби бързи, понеже гневът те владее,
как ще остана самичък, без тебе, любимо ми чедо?
Старият конник Пелей Еакид ме проводи със тебе
още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон.
Млад, ти не знаеше нито войната, омразна на всички, [440]
нито съвета, където известни мъже се прославят.
Твоят баща ми поръча на всичко това да те уча:
в речи оратор да бъдеш и в дело — велик изпълнител.
Аз затова не желая без тебе сега да остана,
даже и бог олимпийски да ми обещае направо [445]
моята старост да махне и юноша пак да ме стори,
точно какъвто напуснах Елада, с красавици славна,
за да отбягна гнева на баща си Аминтор Орменов,
силно разсърден за свойта наложница къдравокоса:
нея обичаше той, а презираше свойта съпруга, [450]
майка ми. Тя на колене ме моли да легна с жената,
за да й стане противен старикът, баща ми нещастен.