Илиада

тъй като смятам сега да надвия юначния Хектор.
Докато сам се обличам във моите бойни доспехи,
вие през всичкото време молете бог Зевса Кронида
тихо, на себе си, звук да не чуят троянци надменни, [195]
или пък гласно, понеже от никого ний се не плашим.
Никой не ще ме прогони от боя със сила и хитрост,
колкото той и да иска, щом същото аз не желая:
толкова глупав не съм се родил в Саламин и пораснал.“
Тъй рече. Те се замолиха дружно на Зевса Кронида. [200]
Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:
„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!
Дай на Аякс да спечели победа и слава блестяща!
Ако и Хектор обичаш и грижа за него ти имаш,
дай и на двамата сила и слава, напълно еднакви!“ [205]
Шепнеха тъй, а Аякс си надяваше мед светозарна.
Щом като всички доспехи облече на своето тяло,
тръгна тогава грамаден, подобен на страшния Арес,
който се впусна сред боя с мъжете, прочути смелчаци,
пращани да се сражават от Зевс с душегубна жестокост. [210]
Тъй се надигна Аякс исполински, защита ахейска,
с лека усмивка на строго лице и със крачки големи
стъпваше бавно, размахвайки своето копие дълго.
Радост обхвана аргийци, когато видяха едряка,
трепет ужасен прониза телата на всички троянци. [215]
Даже сърцето на Хектора трескаво почна да бие,
ала не можеше вече назад да се върне и скрие
между войските, понеже бе сам предизвикал двубоя.
Близо пристъпи Аякс със гигантския щит като кула,
щит седмокожен и меден, направен изкусно от Тихий, [220]
майстор кожар най-прославен, отдавнашен жител на Хила,
който приготви му някога щита огромен със седем
кожени реда, а осмия меден отгоре настави.
С него пред свойте гърди Теламонов Аякс исполински
близо до Хектор застана и тъй самохвално му каза: [225]
„Хекторе, ти ще узнаеш от нашето единоборство
тука какви храбреци се намират сред тези данайци
и без Ахила, разбиващ войските със лъвска сърцатост!
Той си почива покрай мореходните кораби вити,
люто разсърден на цар Агамемнон, водач на войските. [230]
Ний сме мнозина герои, достойни със теб да се бием.
Хекторе, пръв76 т’и започвай двубоя и лютата схватка!“
А шлемовеецът, гордият Хектор така му отвърна:
„Богороден Аякс Теламонов, водач на войските!
Мен ти недей да изпитваш тъй, сякаш съм малко момченце [235]
или девица, която не знае делата военни.
Имам аз опит във битки и кървави мъжеубийства.
Щита си кожен умея да движа наляво и дясно.
Аз се сражавам със него без отдих и смело пред всички.
Зная да влизам в метежния бой с колесниците бързи, [240]
зная и жестоко да водя и бой ръкопашен отблизо,
ала с измама не искам да стрелям в такъв като тебе,
след като дълго съм дебнал: открито дано те улуча!“
Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.
Тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен, [245]
в медния пласт го умери, а той беше осмият в щита.
Острото копие мина шестте разпокъсани слоя,
в седмата кожа заседна. А втори Аякс богоравен
с яд дългосенното копие свое направо запрати.
Точно попадна във кръглия щит на прочутия Хектор, [250]
крепкото копие с екот премина през щита му светъл
и през изкусно кованата броня проникна дълбоко;
то му раздра и хитона във долната част до корема.
Хектор чевръсто се сведе и черната гибел отбягна.
Двамата мигом измъкнаха своите копия дълги. [255]
Те се нападнаха стръвно, подобно на лъвове хищни
или на диви глигани, със ярост и мощ несломима.
Хектор уцели му щита в средата със копие остро,
ала медта не прониза, върхът се преви и огъна.
После се спусна Аякс и замахна във щита на Хектор, [260]
с копие щита проби и отблъсна героя нападащ.
Шията зле му засегна и рукнаха кърви възчерни.
Но шлемовеецът Хектор Приамов не спря да се бие,
малко отстъпи назад и с ръката яка подигна
камък огромен, възтъмен и ръбест, лежащ сред полето, [265]
тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен
тъкмо в средата: и цялата медна обковка отекна.
Вдигна Аякс Теламонов с ръцете си камък по-едър.
Сила безмерна напрегна, размаха го и запокити.
В миг воденичният камък разкъса на Хектора щита, [270]
а коленете му болно засегна. Притиснат от щита,
Хектор се възнак събори, но бог Аполон го изправи.
Щяха сега да се бият със мечове в бой ръкопашен,
ако не бяха дошли глашатаи на Зевс и на смъртни,