Илиада

«Той и баща си по храброст надмина.» След тежка победа [480]
кървава плячка да носи и своята майка да радва.“
Рече и сложи детето в ръцете на свойта съпруга.
Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.
Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,
нежно с ръка я погали и думи такива й каза: [485]
„Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!
Мимо съдбата не може човек да ме прати при Хадес.
Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва:
нито героят, ни слабият, щом е роден на земята.
Хайде върви си във къщи и своята работа гледай — [490]
стана и хурката. Карай слугините сръчно да вършат
тяхната работа къщна. За битката грижа ще имат
всички герои във Троя, но най-много аз ще се грижа.“
Хектор тъй каза и шлема си с конската грива наложи.
А пък съпругата мила си тръгна безмълвно за в къщи, [495]
често назад се обръщаше, леейки сълзи горещи.
Щом като стигна в двореца на мъжегубителя Хектор,
вътре завари тя много от свойте покорни слугини.
Плач и ридание мигом у тях Андромаха възбуди.
Дружно слугините в къщи оплакваха живия Хектор: [500]
смятаха вече, че няма от боя дома да се върне,
няма гнева и ръцете на лютия враг да избегне.
Парис се дълго не бави във своята къща висока;
след като бе си облякъл прочутите медни доспехи,
тръгна през Троя със устрем, уверен в нозете си бързи. [505]
Както жребец, във обора запиран на ясли, когато
скъса въжето и тичайки, тропа с копита в полето,
гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,
все нависоко си вдига главата и грива развява
върху плещите си мощни, уверен във своята хубост, [510]
живо краката го носят в желани лъки за конете:
също тъй Парис се спусна от стръмната крепост на Троя,
радостен, святкащ във свойте доспехи, подобен на слънце.
Леко нозете му бързи го носеха право през Троя.
Брата си Хектора стигна, когато напускаше вече [515]
мястото, гдето се беше простил със жена си любима.
Пръв Александър божествен така заговори на Хектор:
„Мили ми брате! Забавих те много, а бързаш да тръгнеш.
Аз не пристигнах навреме, тъй както ти беше поръчал.“
А шлемовеецът Хектор отвърна веднага на Парис: [520]
„Брате мой! Никой човек справедлив сред почтените хора
твоето дело военно не хули, понеже си храбър,
но доброволно ти сам се отпускаш, отбягваш делата.
Страда сърцето ми, чуя ли укор за теб от троянци,
че преголеми неволи понасят те заради тебе. [525]
Хайде сега да вървим; за това ще говорим и после,
щом като Зевс ни даде да налеем свободни в двореца
вино в препълнени кратери за боговете всевечни,
като отблъснем от Троя ахейците медноколенни.“

СЕДМА ПЕСЕНЕДИНОБОРСТВО МЕЖДУ ХЕКТОР И АЯКСПОГРЕБВАНЕ НА МЪРТВИТЕ

Тъй каза светлият Хектор, излезе от портите с устрем.
Заедно с него вървеше и Парис. В душата си двама
искаха колкото може по-скоро борба да започнат.
Както на чакащи дълго и жадно моряци бог праща
вятър попътен, когато са морни да порят морето [5]
с гладки весла натежали и техните мишци отпадат,
двамата тъй се явиха, очаквани с жад от троянци.
Там Александър погуби Менестия Ареитоев,
жител на Арна, потомък на славния в бой със криваци71
Ареитой и на голямооката Филомедуза. [10]
Хектор удари със своето копие Еионея
в нежната шия под медния шлем и отне му живота.
Главк пък, синът на Хиполох, водач на мъжете ликийски,
с копие в боя улучи във рамото вожд Ифиноя
Дексиев, както се качваше във колесницата бърза. [15]
Падна героят в прахта със разслабено, стинещо тяло.
Щом совоока72 богиня Атина Палада ги зърна
как най-жестоко избиват аргийците в лютата битка,
вихром се спусна направо от стръмния връх олимпийски
в Троя свещена, но бог Аполон от Пергам я съгледа, [20]
тръгна към нея, че искаше той за троянци победа.
Двамата скоро дойдоха при стария дъб във полето.
Пръв Аполон-покровител, потомък на Зевса, й рече:
„Дъще на Зевс гръмовержец, защо ти отново припряна
тука дойде от Олимп и защо духът ти е тревожен? [25]
Мигар сега ще дадеш на данайците пълна победа?