Илиада

майстори твърде известни на времето в плодната Троя. [315]
Те му направиха вещо двореца със двор и със спалня
горе в акропола, близо до царя Приама и Хектор.
Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго
до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,
плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато. [320]
В женската стая завари той Парис сред чудни доспехи:
пробваше щитове, ризници, лъкове силно извити.
Там и Елена аргийка седеше със свойте слугини:
работи дивни поръчваше на дългополи робини.
Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума: [325]
„Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!
Гинат войските безспирно край Троя и стръмната крепост.
Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.
Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,
щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка! [330]
Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!“
Богоподобният цар Александър така му отвърна:
„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.
Всичко сега ще ти кажа, а ти ме изслушай спокойно.
В спалнята не от омраза и гняв към троянци останах, [335]
само желаех да бъда самичък със своята мъка.
Мойта съпруга със ласкави думи към бой ме подтиква.
Мен ми се струва сега, че това по-изгодно ще бъде:
често менява победата свойте герои любимци.
Хайде почакай ме тук да си сложа доспехите бойни, [340]
или тръгни: ще побързам след тебе и сам ще те стигна.“
Тъй каза, а шлемовеецът Хектор му нищо не рече.
С ласкави думи тогава Елена на Хектор продума:
„Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!
Трябваше в същото време, когато ме раждала мама, [345]
буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие
или в дълбока, пенлива вълна на море многошумно,
да ме погълне водата, преди да се случат злините.
Щом боговете решиха такива беди да настъпят,
нежна съпруга да станех поне на герой благороден, [350]
който да чувствува хулите хорски, обидните думи.
Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,
вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.
Девере, хайде сега ти ела и седни на креслото,
тъй като мъка ти гложде душата най-много от всички [355]
заради мене безсрамната и за вината на Парис.
Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,
за да сме после прославяни ние от бъдните хора.“68
А шлемовеецът, светлият Хектор така й отвърна:
„Ти ме не карай, любезно Елено, да сядам: не мога. [360]
Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:
вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.
Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,
за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.
Аз у дома ще отида и своите близки ще видя: [365]
моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.
Никак не зная дали ще се върна отново от боя,
или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“
Каза така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.
Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден, [370]
но белоръка, добра Андромаха дома не намери.
Заедно с малката рожба и хубавопола слугиня
беше на кулата спряла, ридаейки, в сълзи обляна.
Щом не завари в двореца почтената своя съпруга,
Хектор застана на прага и тъй на прислугата рече: [375]
„Хайде, служителки верни, веднага кажете ми точно,
где белоръка, добра Андромаха отиде от къщи —
пак ли при своите зълви и гиздавополи етърви
или във храма на мъдра Атина, където и други
хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна?“ [380]
А икономката сръчна така отговори на Хектор:
„Хекторе, щом настояваш, сега ще ти кажа най-точно:
нито при своите зълви и гиздавополи етърви,
нито във храма на мъдра Атина отиде, където
хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна, [385]
но се отправи към градската кула, когато научи
колко троянците страдат, каква е ахейската сила.
Хукнала тя като луда, пристигна на градската крепост:
дойката с нея вървеше и носеше в скути детето.“
Тъй икономката каза, а Хектор изскочи от къщи. [390]
Тръгна обратно по същите улици, гладко настлани.
Мина просторния град и пристигна до Скейските порти:
трябваше скоро през тях да излезе в полето широко.
Там Андромаха, жена му любима, притича към него.
Щерка богата69 тя беше на храбрия Еетиона, [395]
който живееше дълго под Плак, планината гориста,