Илиада

Хайде сега покажи си голямата сила! Не трябва
в бойни доспехи напразно да чакаш! Отвързвай конете [480]
или мъжете избивай, пък аз ще се справя с конете.»
Тъй рече. Вдъхна Атина геройство на цар Диомеда.
Почна той вред да сече и мнозина погуби със меча.
Стон се понесе страхотен, земята със кръв се обагри.
Както лъв стръвен внезапно напада невардено стадо, [485]
хвърля се върху кози и овце с кръвожадна свирепост,
тъй и синът на Тидея връхлиташе с бяс на тракийци.
Мъртви събори дванадесет. А Одисей хитроумен,
щом Диомед поразяваше някого с меча отблизо,
мигом трупа за крака настрани сам издърпваше сръчно, [490]
съобразявайки тъй за конете им хубавогриви,
лесно да могат да минат и без да се плашат, че газят
върху тела на убити: не бяха привикнали още.
Ала когато синът на Тидея достигна при царя,
него, тринайсета жертва, лиши от живота приятен. [495]
Дишаше тежко цар Резос: насън тази нощ до главата
сам Диомед му се беше явил по съвет на Атина.
Цар Одисей пък отпрегна конете му еднокопитни,
върза ги с ремъци той и изкара от бойното място,
шибайки техните хълбоци с лъка, понеже забрави [500]
от колесницата пъстра блестящия бич да задигне.
После подсвирна, знак даде на цар Диомеда божествен.
Спря Диомед и размисли какво по-свирепо да стори:
първо дали колесницата с пъстри доспехи във нея
сам да изтегли за ока, или на ръце да я вдигне, [505]
или живота на повече воини тракийски да вземе.
Още обмисляше всичко, когато Атина Палада
близо застана и тъй заговори на цар Диомеда:
«Сине юначен Тидеев! Спомни си за връщане вече
в стана при гладките кораби, за да не бягаш изплашен, [510]
ако ли някой безсмъртен събуди войските троянски.»
Каза. Синът на Тидея послуша гласа на Атина,
метна се пръв на конете127 и с лък Одисей ги заудря:
те полетяха към бързите кораби в стана ахейски.
Бог Аполон сребролък ненапразно на стража стоеше. [515]
Щом той съгледа Атина да следва сина на Тидея,
гневен се втурна напред сред троянската рат многобройна,
Хипокоонта, съветник тракийски, роднина на Резос,
почна да буди тревожно. От сън се надигна героят.
Виждайки мястото празно, където конете стояха, [520]
също мъжете от мъки предсмъртни във кръв да се гърчат,
той се разплака веднага и викна другаря си свиден.
Глъчка и паника грозна настана сред всички троянци:
вкупом се стичаха шумно и гледаха страшното дело,
сторено тук от двамина, препускащи вече към стана. [525]
Щом като стигнаха мястото, гдето погубиха Долон,
цар Одисей боголюбен запря там конете крилати.
Скочи Тидид на земята, доспехите кървави вдигна,
даде ги на Одисея и пак на конете се метна.
Шибна припряно конете и те полетяха охотно [530]
право към кухите кораби: там ги затегли сърцето.
Пръв между всичките Нестор чу конския тропот и рече:
«Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
Истина или лъжа, но духът ме подтиква да кажа:
звук на коне вихроноги до мойте уши се донася. [535]
Хайде дано Одисей и герой Диомед да докарват
еднокопитни коне тъй наскоро от стана троянски!
Все пак страхувам се много, че може би зло са понесли
тези най-храбри аргийци във шумната схватка с троянци.»
Думата още не бе си довършил, когато дойдоха. [540]
Скочиха те на земята и радостно всички ахейци
в миг ги приветстваха дружно с десници и ласкави думи.
Пръв да ги пита започна геренският конник цар Нестор:
«Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска!
Как вие взехте конете и бяхте ли в стана троянски? [545]
Или бог някой ви срещна и в дар ви предаде конете?
Страшно прилични са те на лъчите на яркото слънце!
Аз постоянно отивам във бой със троянци и казвам,
че не оставам във стана, макар да съм воин на възраст.
Ала такива коне не съм никъде виждал до днеска! [550]
Мисля, че някакъв бог ви е срещнал и дар са от него.
Тъй като облакосборецът Зевс ви обича, а също
и совооката щерка на Зевса, Атина, ви тачи.»
Цар Одисей хитроумен така отговори на Нестор:
«Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска! [555]
Щом някой бог пожелае, ще може във дар да ни прати
още по-чудни коне — боговете от нас са по-силни.
Несторе, тези коне са тракийски, дошли са наскоро.
Цар Диомед безбоязнен уби господаря им Резос;
също и други дванадесет негови храбри другари. [560]