Илиада

А пък тринайсети мъж — съгледвача — убихме край стана.
Хектор Приамов и други известни троянски водачи
бяха го пратили тук за войската ни да разузнава.»
Каза, прекара през рова конете им звънкокопитни,
заедно с него преминаха с радост и други ахейци. [565]
Щом като стигнаха крепката шатра на цар Диомеда,
вързаха с ремъци, рязани гладко, конете на ясли,
где буйноногите, яки коне на сина на Тидея
вече стояха и хрупкаха меденосладка пшеница.
А Одисей скри облените в кърви доспехи на Долон [570]
в кърмата корабна, жертва догде притъкмят за Атина.
Двамата се потопиха в морето, потта си измиха
от коленете, от шиите и от бедрата могъщи.
След като с морска вълна те измиха от пот изобилна
своята кожа пламтяща и морни сърца освежиха, [575]
влязоха в гладки и лъскави вани, с вода се обляха.
Щом се изкъпаха тъй и с елей си натриха телата,
седнаха пак да ядат и възливаха меденосладко
вино от пълния кратер във чест на Атина Палада.

ЕДИНАДЕСЕТА ПЕСЕНПОДВИЗИТЕ НА АГАМЕМНОН

Стана Зората от ложе, преспала с Титона прославен,
да отнесе светлината на всички безсмъртни и смъртни.
Зевс при ахейските кораби бързи изпрати Ерида,
грозна богиня в ръцете с поличба128 за сеч безпощадна.
Спря тя до кораба чер и огромен на цар Одисея. [5]
Корабът беше в средата — на двете страни да я чуят:
както до шатъра здрав Теламонов, така и Ахилов —
двамата бяха изтеглили своите кораби в двата
края на ширния стан, уповани на своята сила.
Тука застана богинята, викна високо и страшно [10]
с глас пронизителен. Вдъхна в сърцето на всеки ахеец
храброст голяма и жар да се хвърли в борба неуморно.
Стана им битката мигом по-мила от пътя обратен
с гладките кораби право към тяхната скъпа родина.
Громко Атрид заповяда аргийци за бой да се стягат, [15]
сам си облече веднага блестящите медни доспехи.
Първо на свойте пищяли той два наколенника сложи,
хубави, опнати здраво, с токи от сребро закопчани.
Върху гърдите си после защитната ризница тури.
Някога в дар гостолюбен за спомен Кинир му я даде, [20]
тъй като стигна до Кипър великата вест, че ахейци
щели със кораби в поход за бой да отплуват към Троя.
Да угоди той на царя, предаде му тоя подарък:
ризница с ивици десет от черна стомана вковани,
двадесет светли оловни, дванадесет цели от злато. [25]
А пък от двете страни по три змея стоманеносини
вият се чак до врата и напомнят дъгата, която
в облак закрепя Кронид за поличба129 на смъртните хора.
Метна си през раменете и меча, по който блестяха
гвоздеи златни, а цялата ножница около него [30]
сребърна беше и плътно пристегната с ремъци златни.
Грабна си щита нашарен, красив, всепокриващ и буен.
Имаше десет бакърени кръга по края на щита,
още се нижеха двадесет плочки оловни и бели,
тъкмо в средата сияеше плочка от черна стомана. [35]
Щитният пъп увенчаваше свирепоока Горгона,
гледаща страшно, а близо до нея — и Ужас, и Бягство.
Беше към щита притъкната сребърна дръжка със ремък.
Дракон триглав, тъмносин се извиваше точно над нея —
трите глави от единствена шия му бяха израсли. [40]
Четириобръчен шлем на главата Атрид си надяна
с гребен от конска опашка, която страхотно се вее.
Взе и две копия крепки, със върхове медни и остри.
Техният блясък достигаше чак до небето високо.
Пратиха трясък небесен тогава Атина и Хера [45]
да почетат Агамемнон, владетел на златна Микена.
Всеки боец заповяда на своя колар да задържа
близо до рова дълбок колесницата в пълна готовност,
те пък самите пешком в свойте бойни доспехи поеха.
Вик неугасващ ехтеше, преди да изгрее зората. [50]
Спряха пред рова във строй, изпреварили вече конете,
а колесниците следваха тези редици отблизо.
Паника грозна създаде Кронид със роса от небето,
цяла обагрена в кърви, понеже той щеше да прати
много юнашки глави във подземното царство на Хадес. [55]
Също троянци отсреща на хълм сред полето се сбраха
около славния Хектор и Полидамант благороден,
около вожда Еней, като бог от троянци почитан,
около тримата сина на вожд Антенора: Полиба,