Илиада

едри хълмисти вълни се огъват и хвърлят високо
пръски от пяна при порива на разностранния вятър,
тъй от ръката на Хектор летяха глави многобройни.
Щеше беда да настане, опасни дела да се вършат, [310]
щяха край своите кораби в бягство ахейци да паднат,
ако не бе Одисей призовал Диомеда Тидеев:
«Сине Тидеев, нима сме забравили буйната храброст?
Драги мой• Близко до мен застани, че позорно ще бъде
нашите кораби бляскавошлемният Хектор да вземе.» [315]
Мощният вожд Диомед отговори на цар Одисея:
«Аз ще остана, докрай ще понасям, но малко ще има
полза за всички ни: облакосборецът Зевс олимпийски
днес предпочита да прати победа в чест на троянци.»
Каза и от колесницата смъкна Тимбрей на земята, [320]
след като копие вниза в гръдта му отляво. Събори
цар Одисей Молиона, коларя му богоподобен.
Там ги оставиха мъртви, навеки негодни за битка.
Двамата тръгнаха пак сред гъмжилото, всявайки ужас.
Както два диви глигана се хвърлят на псета ловджийски, [325]
тъй устремени отново громяха врага. И ахейци
спряха да бягат пред Хектор, възрадвани дъх си поеха.
Там колесница плениха с най-лични мъже от народа,
двамата сина решителни на перкосиеца Меропс,
който бе вещ предсказател за всичко и свойте момчета [330]
никак не пращаше в боя убийствен. Но те не го чуха,
че ги поведоха страшните Кери към черната гибел.
Славният с копие син на Тидей, Диомед гръмогласен,
взе им духа и душата,135 отне им доспехите дивни.
Цар Одисей пък уби Хиподама и вожда Хипейрох. [335]
Зевс и на двата народа изпращаше бой равновесен,
гледайки зорко от Ида как те се изтребват взаимно.
С копие цар Диомед във бедрото рани Агастрофа,
син на Пеона; оставил далеч колесницата своя,
той не можа да избяга: така безразсъдно постъпи! [340]
Бе му коларят назад с колесницата, а пък героят
сам се сражаваше пеши, загуби душата си мила.
Хектор, когато двамината зърна във боя, се впусна
с вик срещу тях и троянски редици затичаха с него.
Щом го видя Диомед гръмогласен, изтръпна от ужас. [345]
Тутакси той заговори отблизо на цар Одисея:
«Гибел зловеща над нас се надвесва — могъщият Хектор!
Двамата нека застанем и тук да отблъснем бедата!»
Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.
Никак не сбърка, улучи направо главата на Хектор [350]
в шлема високо: медта от медта се отблъсна със екот
и не докосна красивата кожа — попречи й шлемът,
конусовиден,136 трикатен, подарък от бог Аполона.
Хектор се рязко отдръпна и смеси навътре с тълпата.
Там на колени той падна, подпря се с ръка на земята, [355]
мрак непрогледен и черен застла му веднага очите.
Докато цар Диомед се завтече сред първите в боя,
гонейки своето копие, там във земята забито,
Хектор се вече съвзе и назад в колесницата скочи,
пак към троянци препусна и черната гибел избягна. [360]
Махайки копие, мощният син на Тидея му викна:
«Куче, отново отбягна смъртта, а тя беше до тебе
толкова близко, но Феб Аполон и сега те избави:
него ти молиш, отивайки в страшния копиен грохот.
Сигурно ще те убия при среща, макар и по-късно, [365]
щом като някой безсмъртен застане помощник зад мене.
Други сега ще нападам, които случайно настигна.»
Каза и почна да сваля доспехите на Агастрофа.
Но Александър, съпругът на хубавокоса Елена,
скрил се в полето зад стълба задгробен на Ила Дарданов, [370]
вдигнат над малка могила за този старейшина древен,
с лък се прицели във цар Диомеда, водач на войските.
Смъкна Тидид от гърдите на силния мъж Агастрофа
ярко искрящата ризница, щита му от раменете,
тежкия шлем от главата. А лъка си Парис опъна. [375]
Той не изпрати напразно стрела — Диомеда умери
в десния крак, във ходилото. Мина през него стрелата
и във земята заседна. А Парис със смях тържествуващ
рипна от свойта засада и тъй самохвално извика:
«Ти си улучен от мене! Не хвърлих напразно стрелата! [380]
Щях да ти взема живота, да бях те ударил в корема,
да си отдъхнат от злото троянци, които от тебе,
както вресливи козици от лъв кръвожаден, треперят.»
Без да се стресне, могъщият вожд Диомед му отвърна:
«Жалък стрелец и негодник, красавец със лък, женолюбец! [385]
Ако ти беше излязъл открито във битка със мене,
нямаше полза да имаш от лък и стрели многобройни.
Ти ми се хвалиш сега, че петата едвам ми одраска!
Никак не страдам — тъй би ме ранило дете и девица: