тъпа остава стрелата на воин нищожен, безсилен! [390] Друго е с моята остра стрела — па макар да докосне даже най-леко, веднага поваля безжизнен човека, и на жена му от скръб са издраскани бузите с нокти, рожби оставя сираци, сам с кърви обагря земята, гине, а вместо жена покрай него са птици грабливи.» [395] Тъй рече. Славният с копие цар Одисей се завтече, спря се пред него, а той зад гърба му приседна, стрелата сам от крака си измъкна: прониза го режеща болка. Той в колесницата скочи, на своя колар заповяда да го откара към стана: в сърцето си страдаше много. [400] Славният с копие цар Одисей бе останал самичък, нямаше никой аргиец край него — страхът ги прогони. Тежко въздъхна и в свойто сърце благородно си каза: «Горко ми! Как да постъпя? Беда е да бягам пред тая вража тълпа, а по-лошо ще бъде пленен да ме хванат. [405] Всички данайци разпръсна от боя Кронид гръмовержец. Ала защо се вълнува сърцето ми с мисли такива? Зная, че само страхливци напускат разгара на боя: който е храбър, ще трябва в борбата докрай да остане или да бъде убит, или другиго той да убие.» [410] Докато всичко претегляше още във своите мисли, рой щитоносци троянци нападаха вече в редици, стягаха обръч край него, подготвяйки своята гибел. Както юначни младежи и псета обграждат глигана, който внезапно изскача от гъста усойна дъбрава, [415] точещ си белите зъби във челюсти криви и яки, в кръг го връхлитат и скърцане грозно от зъбите чуват, все пак ловците остават, макар да е звярът страхотен. Тъй и троянци нападнаха цар Одисей боголюбен. Той пък, размахвайки копие остро във боя неравен, [420] първо във рамото горе рани Дейопит непорочен, после лиши от живот и Енома, и Тоона също. Херсидаманта, когато бе от колесницата скочил, с копие той във корема прониза под щита изпъкнал. Клетият падна в прахта и с ръцете си сграбчи земята. [425] Тях изостави и силно удари Харопса Хипасов, едноутробния брат на троянеца Сок благороден. Богоподобният Сок се притича веднага на помощ, спря се наблизо и тъй заговори на цар Одисея: «Цар Одисее прославен, в коварства и труд ненаситен! [430] Днес или ти ще ликуваш над двама Хипасови сина, двама герои погубил и взел им доспехите бойни, или улучен от моето копие, сам ще загинеш.» Тъй каза и го удари във щита, всестранно заоблен. Крепкото копие мигом блестящия щит му промуши, [435] лесно проникна през пъстрата броня, изкусно кована, цялата кожа одра от ребрата, обаче Атина не позволи острието да влезе дълбоко в корема. Цар Одисей подразбра, че не беше ранен смъртоносно, малко назад се отдръпна и тъй заговори на Сока: [440] «Клетнико! Страшната смърт неизбежно сега ще те стигне. Ти ми попречи чрез раната да се сражавам с троянци, аз пък ти казвам, че тука убийство и черна погибел днес те очакват; от моето копие долу съборен, слава на мен ще дадеш, а духа си — на конника Хадес.» [445] Тъй рече. Сок се обърна и впусна стремглаво във бягство. Както се беше възвил, във гърба сред плещите му мощни с копие беше прободен и то през гърдите премина; падна той с шум на земята, а цар Одисей възликува: «Соке, потомък на храбрия конесмирител Хипаса! [450] Теб изпревари смъртта, не можа да избягаш от нея. Клетнико! Татко и майка почтена не ще ти затворят тъжно очите, когато издъхнеш, а птици грабливи ще ги кълват и над теб ще плющят със крилете си гъсти, мен пък ахейците с чест ще погребват, когато загина.» [455] Каза и крепкото Соково копие мигом измъкна сам поривисто от свойта снага и от щита изпъкнал. Бликна от раната кръв и сърцето му болка прониза. Храбрите духом троянци, когато кръвта му видяха, всички се втурнаха вкупом със крясъци право към него. [460] Бавно отстъпваше цар Одисей и другари зовеше. Три пъти викна, доколкото гърло човешко издържа, три пъти чу му гласа Менелай, на бог Арес любимец. Тутакси той заговори към близо дошлия Аякса: «Богородени Аякс Теламонов, водач на войските! [465] Стига до мене гласът на каления цар Одисея. Дивият вик ми напомня, че той е нападнат, отлъчен и че троянците сам го обграждат в жестоката битка. Нека в тълпата се впуснем в защита на цар Одисея. Страх ме е, че ще пострада, макар да е храбър и хитър, [470] сам сред троянци. И тягостна скръб ще покруси данайци.»
