Рече и тръгна; след него затича Аякс богоравен. Стигнаха скоро при цар Одисея, любимец на Зевса. Вече троянци го гонеха, както свирепи чакали погват из дебри планински елен със рога разклонени, [475] смъртно ранен от стрела на ловец, а пък той се изплъзва с бягство, догдето кръвта му е топла и бързи краката. Ала когато стрелата му вземе последните сили, суровоядци чакали го ръфат в усойна дъбрава. Но божество изпровожда внезапно там лъв кръвожаден, [480] в ужас чакалите бягат, лъвът сам дояжда елена. Също тъй вкупом към цар Одисея, юначен и ловък, множество силни троянци се втурнаха, а пък героят с копие сам отклоняваше трудно деня смъртоносен. Близо дотича Аякс със огромния щит като кула, [485] спря се до него и в бяг се разпръснаха вредом троянци. Бойкият цар Менелай за ръка Одисея измъкна, а пък коларят докара при тях колесницата бърза. Грозно Аякс връхлетя враговете, погуби Дорикла, син незаконен Приамов; след него уби и Пандока, [490] също Лизандра, Пираса известен и още Пиларта. Както река, придошла от снега и дъжда на Кронида, с грохот се спуска разпенена от планината в полето, влачейки дъбове сухи и много ели стволовати, тиня обилно загребва и бълва в морето шумящо, [495] тъй и Аякс велелепен се втурна тогава в полето, сваляйки много коне и мъже. Не узна това Хектор, тъй като той се сражаваше в левия край на войската до бреговете на буйния и бистроструен Скамандър, гдето най-много летяха юнашки глави и ехтеше [500] вик неугасващ край Идоменея безстрашен и Нестор. Хектор се биеше вредом и вършеше дело ужасно: с копие и с колесница разбиваше вражи фаланги. Крачка не биха отстъпили богоподобни ахейци, ако сам Парис, съпругът на хубавокоса Елена, [505] с лъка не бе отстранил Махаона, водач на войските; с остра тривърха стрела го улучи във дясното рамо. Ужас обхвана тогава ахейците, дишащи смелост, да не погине той в битката, друга насока приела. Тутакси Идоменей заговори на Нестор божествен: [510] «Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска! Хайде, скочи в колесницата, в нея вземи Махаона, бързо подкарай конете си еднокопитни към стана, тъй като лекар един е по-ценен от много войници: сръчно той вади стрелите и раните ръси с лекарства.» [515] Тъй каза. Нестор, геренският конник, послуша съвета. Той в колесницата скочи и в нея качи Махаона, ловкия син на Асклепий, лечител почтен и прославен. С бича подшибна конете и те полетяха охотно право към кораби гладки — натам ги зовеше сърцето. [520] А Кебрион в колесницата, както стоеше до Хектор, щом забеляза, че бягат троянците, тъй му продума: «Хекторе, двамата с тебе се бием с данайците тука в края на диво шумящата битка, а всички троянци бягат безредно, в уплаха стълпени коне и войници. [525] Ето Аякс Теламонов върлува, познах го веднага — щит исполински той има върху раменете си мощни. Нека насочим натам колесницата бойна с конете, гдето във кървава схватка пешаци и колесничари с яд се избиват жестоко и вик незамлъкващ се чува.» [530] Рече и с бича подкара конете му хубавогриви. Тутакси звънкият удар на бича конете разбраха, вихром понесоха те колесницата между войските, тъпчейки трупове пресни и паднали щитове светли. Цялата ос, перилата със кръв се оплискаха вече: [535] кървави пръски под шините и под копитата конски бризваха буйно нагоре. А Хектор се впусна във боя с ярост да пръсне гмежта от мъже. Суматоха страхотна вся сред данайци; и своето копие малко щадеше. Той продължи да напада и други ахейски редици [540] с копие дълго, със меч и със камъни тежки, големи, само отбягваше в битка да влиза с Аякс Теламонов: Зевс би разсърдил, ако се сражава с герой по-юначен. Високотронният Зевс пък подбуди Аякса към бягство. В смут спря Аякс, седмокожия щит на гърба си преметна, [545] в миг заотстъпва със вперен в гъмжилото поглед на хищник. Често назад се обръщаше, правейки крачка по крачка. Както лъв огненориж от обора, препълнен с говеда, яростно гонят мъжете и лютите псета от село; будни през цялата нощ, те не дават лъвът да си грабне [550] някоя гойна юница от сбраното стадо. А звярът, алчен за тлъсто месо, все напада, но нищо не взема, че го пресрещат ръцете юнашки със копия чести, с факли горящи, които, макар настървен, го изплашват.
