Илиада

Рано в зори си отива, печален в душата си горда. [555]
Тъй неохотно Аякс се отдръпна встрани от троянци,
тъжен в душата си, в страх за ахейските кораби черни.
Както лениво магаре, което минава край нива,
плаши децата, при все че си чупят тоягите в него,
тучния посев изпасва спокойно, децата го удрят [560]
с криви тояги, но тяхната сила е малка за него:
късно едвам го прогонват, когато е сито на паша.
Тъй и Аякса, огромния син Теламонов, тогава
смелите духом троянци със свойте съюзници дружно
гонеха, удряйки с копия щита му точно в средата. [565]
Често Аякс си припомняше своята войнствена храброст:
ту се обръщаше мигом и спираше бойни фаланги
на конеборци троянци, ту пак се оттегляше с бягство.
Тъй им попречи да стигнат ахейските кораби,
сам забушувал сред всички троянци и всички ахейци. [570]
Копия много от мощни ръце на герои летяха,
малко от тях се забучваха в щита огромен Аяксов,
повече около него, несегнали бялото тяло,
вбити в пръстта се тресяха, ламтящи за плът ненаситно.
Щом го видя Еврипил, достославният син Евемонов, [575]
с толкова копия чести обсипван от много троянци,
втурна се, спря се до него и бляскаво копие хвърли:
Аписаона, потомък на Фавзий, водач на войските,
в черния дроб под ребрата срази, подкоси му нозете.
Там Еврипил се затича, доспехите сам му засваля, [580]
но го видя Александър, когато събличаше вече
мъртвия Аписаон, па извития лък си опъна
и Еврипила рани със стрела във бедрото отдясно.
Лошо тръстта се пречупи и в миг натежа му бедрото.
Той се отдръпна към свойте другари смъртта да избегне. [585]
С глас гръмовит се провикна, та всички данайци да чуят:
«Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
Спрете с лице към врага, отблъснете от вожда Аякса
смъртния ден! Че обсипван със гъсти стрели, не допускам
сам да успее той жив да избяга от боя злозвучен. [590]
В кръг застанете напред край Аякса, сина Теламонов.»
Каза раненият вожд Еврипил и ахейци се сбраха
около него, облягайки щитове до раменете,
с вдигнати копия остри. Аякс невредим ги пресрещна,
спря се и с гръд към врага се обърна, щом стигна при свойте. [595]
Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален.
Потни конете Нелееви караха Нестор от боя
вече далеч и със него военния вожд Махаона.
Зърна ги и забеляза Ахил бързоног и божествен,
както стоеше на кърмата в кораба свой едробордест, [600]
гледайки тежкия труд и плачевното бягство ахейско.
Той се обърна веднага към своя приятел Патрокла,
викайки гръмко от кораба. В шатъра чу го Патрокъл,
тръгна, подобно на Арес — оттук гибелта му започна.
Пръв на Ахила продума юначният син на Менойтий: [605]
«Сине Пелеев, защо ме повика, защо съм ти нужен?»
А бързоногият, храбър Ахил на Патрокла отвърна:
«Сине Менойтиев светъл, от мене горещо обичан!
Днеска ахейците, мисля, с молба ще ми паднат в нозете,
тъй като непоносима неволя ги вече постига. [610]
Хайде иди, боголюбни Патрокле, и Нестора питай
кой е раненият воин, когото изведе от боя.
Откъм гърба той напълно приличаше на Махаона,
син на Асклепий, но аз не видях във лицето героя:
бързо край мен профучаха конете, напред устремени.» [615]
Рече така. И Патрокъл послуша другаря си свиден.
Той се затича към шатри и кораби в стана ахейски.
Двамата137 стигнаха вече до шатъра дивен на Нестор,
скочиха върху земята, която мнозина отхранва.
Евримедон бе колар на старика; разпрегна конете. [620]
Буйната пот изсушиха мъжете от свойте хитони,
прави поспрели на морския бряг срещу свежия вятър,
влязоха после в палатката, седнаха морно в креслата.
Хубавокъдра, добра Хекамеда им смесваше вино;138
старецът взе я от Тенедос, сринат след бой от Ахила. [625]
Беше тя щерка на гордия цар Арсиноя. Ахейци
Нестора с нея дариха, че бе ненадминат в съвета.
Първом добра Хекамеда им сложи красива трапеза,
гладко издялана, с тъмни крака; върху нея постави
медна съдина със лук за мезе на напитките вкусни, [630]
мед кехлибарен и хляб от свещен ечемик едрозърнест,
чаша прекрасна, която бе Нестор от къщи донесъл,
с гвоздеи златни обкована, с четири дръжки удобни,
около всяка по две гълъбици от злато кълвяха
сякаш зрънца; а отдолу двудънна и с двойна подставка.139 [635]
Всеки друг с мъка би вдигнал от масата тежката чаша