Илиада

Щом като стигна младежът до възраст цветуща, в дома си [225]
дядо му го задържа и ожени133 за своята щерка.
Право от брачната спалня пое след ахейската слава,
тръгна възрадван с отбрани дванадесет кораба вити.
После в Перкота остави той своите кораби стройни,
в помощ пристигна пешком пред високата крепост на Троя. [230]
Той пръв излезе насреща на цар Агамемнон Атреев.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
с копие тежко Атрид не улучи; встрани то премина.
Ифидамант го удари под бронята в пъстрия пояс,
острото копие вкара дълбоко с ръката си мощна; [235]
то не прониза докрай пъстроцветния пояс Атридов,
вгъна се както олово върхът му, попаднал в среброто.134
Широковластният цар Агамемнон с десница го сграбчи
и като лъв поривист го изтръгна от своя противник —
шията с меч му съсече и тутакси взе му живота. [240]
Клетникът цял се простря на земята и вкуси сън меден,
бранейки близки, далече от свойта законна съпруга,
без да е ласки получил за сватбени дарове щедри:
дал й бе първо сто крави, а после обрекъл хиляда
гойни кози и овце от стадата си неизброими. [245]
Цар Агамемнон на място в прахта го уби и съблече,
взе му доспехите дивни и с тях сред ахейците тръгна.
Щом забеляза го Коон, прочут сред мъжете троянски,
син първороден на цар Антенора, веднага несносна
горест за брата, прострян на земята, покри му очите. [250]
С копие скришом застана встрани от Атрида божествен,
па сред ръката, под лакътя точно, със яд го промуши.
Мина върхът на блестящото копие в миг през ръката.
Мощният цар на мъже Агамемнон от болка изтръпна,
но не напусна ужасната битка. Към Коона вдигна [255]
своето копие яко със ствол, закаляван от вятър.
Коон едвам за крака бе повлякъл стремително брат си
Ифидамант, призовавайки всички най-храбри на помощ:
както влачеше трупа през тълпата, Атрид го прониза
с копие медно под щита изпъкнал и взе му живота; [260]
спусна се и му отряза главата над Ифидаманта.
Тъй Агамемнон уби синовете на цар Антенора —
следвайки своята орис, потънаха долу при Хадес.
Цар Агамемнон нападна и други троянски редици
с копие дълго, със меч и със камъни тежки, големи, [265]
нищо, че топлите кърви от раната бликаха още.
След като тя позасъхна, кръвта му престана да капе;
остри болежи сломиха духа на Атрид Агамемнон.
Както терзаят родилка стрелите пронизни, които
пращат Илитии, даващи с напъни помощ родилна, [270]
щерки на Хера, владеещи всички родилни болежки,
също тъй болки несносни измъчваха цар Агамемнон.
Той в колесницата скочи, на своя колар заповяда
да го откара към стана: в сърцето си страдаше много.
С глас гръмовит се провикна, та всички данайци да чуят: [275]
«Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
Днеска бранете сами мореходните кораби наши
в жарката битка, че Зевс промислител не ми позволява
целия ден да се бия срещу враговете троянци.»
Каза. Коларят подкара конете му хубавогриви [280]
право към гладките кораби: те полетяха охотно.
С пяна гърдите си пръскаха, с прах се обсипваха цели,
возейки царя измъчен далече от боя опасен.
Хектор, когато съгледа, че цар Агамемнон отстъпва,
грозно възкликна, подбуди троянци и също ликийци: [285]
«Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
Твърди бъдете, другари, спомнете си бойната храброст!
Бяга най-силният воин; и слава голяма ми праща
Зевс гръмовержец. Гонете конете си еднокопитни
право към мощни данайци, да имате слава върховна!» [290]
Тъй рече. Сила и смелост пробуди у всеки троянец.
Както ловец белозъби и яростни псета насъсква
срещу глиган ненаситен и лъв настървен във гората,
също тъй Хектор, подобен на мъжеубиеца Арес,
свойте сърцати троянци подтикваше срещу ахейци. [295]
Сам се понесе със гордост сред първите бойни редици,
врязващ се в боя навред като вихър, свистящ страховито,
който връхлита и вдига вълни теменужни в морето.
Първи кого ли погуби, кого ли последен от всички
Хектор, синът на Приама, щом Зевс му изпрати прослава? [300]
Първо Азея уби, Автоноя след него, Опита,
Долопса Клитиев, още Офелтия и Агелая,
Езимна заедно с Ора и твърдия в бой Хипоноя.
Тези данайски водачи погуби, а после мнозина
незнайни. И както Зефирът, щом с буря заблъска [305]
облаци тъмни, родени от бързия Нот, и ги погва,