Илиада

и Агенора, и младия син Акамант богоравен. [60]
Хектор сред първите носеше щита си вещо закръглен.
Както звездата злокобна130 ту блесне сред облаци горе,
ту пък отново потъне в грамада от облаци мрачни,
също тъй Хектор се мяркаше ту между първите в боя,
ту заповядваше гласно във крайните задни редици, [65]
блеснал с медта си, подобен на Зевсова мълния ярка.
Както жетвари застават едни срещу други да жънат
нива с ечмик или жито на някой заможен стопанин,
свалят ръкойки нагъсто със класове тежки от зърно,
тъй и троянци с ахейци се биеха с устрем и сила: [70]
никой не мислеше вече за пагубно бягство от боя.
С ярост еднаква беснееха двете войски като вълци.
А многостонна Ерида ги гледаше с радост голяма:
тя бе единствена от боговете присъстваща в боя,
други безсмъртни не идеха в схватката да се намесват, [75]
а си седяха спокойно в двореца на Олимп многоурвест,
гдето палат велелепен за всекиго беше издигнат.
Те обвиняваха Зевс, чернооблачен син на бог Кронос,
че пожела да изпрати прослава и чест на троянци.
Без да обръща внимание, татко им Зевс, разположен [80]
сам надалече от всички, съзнавайки своята слава,
гледаше Троя свещена, ахейските кораби черни,
медния блясък и тези, които убиват и гинат.
Докато беше зора и свещеният ден все растеше,
гъсто стрелите валяха и падаха в боя мъжете. [85]
Но във момента, когато дърварят обяд131 си приготвя
в дебри планински, щом с тежкия труд си насити ръцете,
стволове едри насякъл, умора духа му сломява
и го обхваща голяма охота за ядене вкусно,
тъкмо тогава данайците разбиха фалангите вражи, [90]
с викот подбуждайки свойте другари. Сам цар Агамемнон
пръв се понесе, уби Пиенора, водач на войските,
сетне другаря му, конегонителя ловък Ойлея,
от колесницата скочил и срещу Атрида застанал.
Царят го шибна със копие право в челото. И шлемът [95]
меднотежащ не попречи на острото копие никак:
мина то право през него, прониза му черепа, стигна
вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния порив.
Мощният цар Агамемнон в прахта ги остави убити
с лъснали голи гърди, че им смъкна доспехите пъстри. [100]
Тръгна напред, за да вземе живота на Ис и на Антиф,
двамата сина на царя Приам — извънбрачен и брачен,
двама в една колесница. Колар извънбрачният беше,
брачният, Антиф, се биеше смело, изправен зад него.
Нявга Ахил ги плени, върза с върбови пръчки във Ида, [105]
гдето овце те пасяха, а после ги върна за откуп.
Широковластният цар Агамемнон сега ги погуби:
Иса удари със копие горе в гърдите, прободе
Антифа с меч под ухото и от колесницата смъкна.
Щом им засвлича обаче доспехите дивни, внезапно [110]
той ги позна — бе ги виждал при своите кораби леки,
гдето ги беше докарал от Ида Ахил богоравен.
Както лъв лесно разкъсва сърненца на бърза кошута,
щом ги издебне в леговище, сграбчва ги с яките зъби,
тутакси алчно им взема душата невинна и нежна, [115]
а пък кошутата клета, дори да се случи наблизо,
в помощ не идва, самата обзета от трепет ужасен,
хуква стремглаво през гъсти шубраци и тъмни дъбрави,
цяла във пот се облива пред устрема хищен на звяра.
Също тъй двамата нямаха помощ от никой троянец, [120]
че и троянците бягаха вече от страх пред аргийци.
После нападна Пизандра и храбрия в битка Хип’олох,
двамата сина юначни на цар Антимаха известен,
който получи от Париса злато и дарове скъпи,
дето не даде да върнат Елена на цар Менелая. [125]
Там Агамемнон настигна двамината негови сина:
бяха в една колесница и караха дружно конете.
Те се смутиха, изпуснаха мигом юздите блестящи.
А като лъв се затича насреща им цар Агамемнон;
от колесницата жално започнаха те да го молят: [130]
«Ти пощади ни, Атриде, и откуп достоен ще вземеш!
Много съкровища има в двореца на цар Антимаха:
имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.
Татко ни ще ти изпрати награда и откуп несметен,
ако узнае, че ние сме живи във стана ахейски.» [135]
Двамата с плач умоляваха царя със ласкави думи,
ала във отговор чуха неласкаво слово от него:
«Ако сте вий синове на надменния цар Антимаха,
който подтикваше нявга троянците сбрани в съвета
там да убият веднага и в стана назад да не върнат [140]
цар Менелая, пристигнал вестител при тях с Одисея,132