вие сега ще изкупите срамната бащина дързост.» Тъй каза. С копие силно удари Пизандра в гърдите, от колесницата в миг го събори по гръб на земята. Скочи от страх и Хип’олох, Атрид във пръстта го погуби: [145] с меч му отсече ръцете и после главата отряза и като дънер го ритна — трупът се търкулна в тълпата. Там ги остави, нападна най-гъстите бойни редици, другите медноколенни ахейци връхлитаха с него. Пеши избиваха пеши, насила обърнати в бягство, [150] конни събаряха конни, и прах се понесе в полето, вдигнат на облаци гъсти от гръмкотропливи копита. Цар Агамемнон преследваше с ярост троянци, неспирно тях ги громеше, а с вик насърчаваше свойте аргийци.. Както бушува пожар изтребителен в лес непокътнат — [155] вятър със силен въртеж го раздухва и вредом разнася, рухват дървета из корен, сломени от огнена буря, тъй и глави на троянци, отстъпващи пред Агамемнон, падаха; високошийни коне по полето на боя влачеха с грохот навред колесниците празни, скърбейки [160] много за свойте колари, които лежаха избити, вече по-мили за ястреби, нежели пак за съпруги. Хектора Зевс отдели настрана от прахта и стрелите, от мъжегубството зло, от кръвта и от знойната битка. С яд Агамемнон нападаше вредом със свойте данайци. [165] А пък троянци край гроба на древния Ила Дарданов и край смокинята дива търчаха посред равнината, все към града на Приама: Атрид ги преследваше с грозен крясък и в кърви изцапваше свойте ръце необорни. Стигнали Скейските порти и стария дъб, се запряха [170] първите групи троянски, изчаквайки свойте другари. Някои бягаха още в полето, подобни на крави, след като лъв ги подгони, изскочил във мрака среднощен; само една между всички сполита внезапната гибел. Първом я сграбчва със здравите зъби, врата й пречупва, [175] после кръвта й изпива и цялата вътрешност гълта. Цар Агамемнон Атреев така ги преследваше стръвно, всеки догонен убиваше — в паника бягаха вредом. От колесниците падаха ничком и възнак мнозина, от Агамемнон сразени, беснеещ със копие медно. [180] Ала когато дойде до града и високата крепост, в същото време бащата на хората и боговете от небесата се спусна и сам в многоизворна Ида седна на бърдо високо; светкавица в длани държеше. Той златокрила Ирида изпрати да тръгне със вести: [185] «Бързай, Иридо, изтичай и тъй заповядай на Хектор: докато вижда, че цар Агамемнон, водач на войските, с първите влиза във бой и троянския строй покосява, той да се дърпа назад, а пък другите нека подбужда да се сражават сами с враговете във лютата битка. [190] Щом Агамемнон, ранен със стрела или копие медно, пак в колесницата скочи, на Хектора сила ще вдъхна, за да убива, догде при навесните кораби стигне, слънце догде не залезе и сумрак свещен не настъпи.» Тъй каза. Вихренобърза Ирида веднага послуша, [195] спусна се право от Ида висока към Троя свещена, богоподобния Хектор, потомък Приамов, намери вече застанал с готови коне в колесницата здрава. Пъргавонога Ирида до него се спря и продума: «Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса! [200] Татко ни Зевс олимпийски ме прати това да ти кажа: докато виждаш, че цар Агамемнон, водач на войските, с първите влиза във бой и троянския строй покосява, ти да се дърпаш назад, а пък другите смело подбуждай да се сражават сами с враговете във лютата битка. [205] Щом Агамемнон, ранен със стрела или копие медно, пак в колесницата скочи, Кронид ще ти сила изпрати, за да убиваш, догде при навесните кораби стигнеш, слънце догде не залезе и сумрак свещен не настъпи.» Тъй рече вихренонога Ирида и в миг си отиде. [210] От колесницата скочи в прахта със доспехите Хектор, копия остри размахал, обхождаше вредом войската, всички зовеше на бой и разпалваше яростна битка. Те се обърнаха дружно и срещу ахейците спряха. Стегнаха също аргийците свойте редици отсреща. [215] Пламна сражение бурно, един срещу друг налетяха. Пръв Агамемнон се спусна, решен да се бие пред всички. Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски, кой пръв излезе тогава срещу Агамемнон Атреев: някой ли воин троянец или пък съюзник прославен? [220] Ифидамант Антеноров, огромен и много юначен, в Тракия плодна отхранен, родина на рунен добитък. Дядо му Кис го отгледа от малък във своята къща. Кис бе родител на майка му, хубаволика Теана.
