Илиада

пълна догоре, но старецът Нестор я вдигаше леко.
А Хекамеда, същинска богиня, им смесваше в нея
вино прамнийско,140 в което настъргваше сирене козе
с медно стъргало и бяло брашно му поръсваше после. [640]
Всичко приготвила, тя ги покани и двама да пият.
С пиене щом те наситиха своята палеща жажда,
почнаха да се услаждат взаимно със думи приятни.
Тъкмо тогава Патрокъл божествен на прага застана.
Старецът, щом го съгледа, от стола блестящ се изправи, [645]
хвана го сам за ръката, покани го редом да седне,
ала Патрокъл отказа и тъй заговори на Нестор:
«Старче божествен! Не бива да сядам, не ще ме предумаш.
Много почитан и страшен герой ме изпрати да видя
кой е раненият воин, когото доведе. Знам вече, [650]
тъй като виждам ранен Махаона, водач на войските.
Аз ще се върна веднага да кажа това на Ахила.
Старче божествен! Ти знаеш добре, че Ахил е опасен:
може прибързано той и невинния да обвинява.»
Нестор, геренският конник, тогава така му отвърна: [655]
«Как тъй тревожен оплаква Ахил синовете ахейски,
с люти стрели поразени? Той никак не иска да знае
тежката мъка, която се шири във нашия лагер:
в своите кораби всички най-храбри лежат наранени.
Мощният син на Тидей, Диомед, със стрела е пронизан, [660]
с копие — конеборецът цар Одисей, а тъй също
цар Агамемнон Атрид; със стрела — Еврипил във бедрото.
Този, когото изведох сега от жестоката битка,
беше засегнат от лък. Но Ахил, макар с дух благороден,
нито се грижи сега за данайците, нито ги жали. [665]
Или изчаква той нашите кораби чак до морето
в огън враждебен да пламнат, при все че аргийци ги бранят,
ний пък самите да паднем един върху други избити?
Няма я прежната сила във моето пъргаво тяло.
Нека отново млад стана и същата якост добия, [670]
както тогава, когато се бихме с крадливи епейци
заради взети говеда. Там Итимонея погубих,
син на Хипейрох юначен, живеещ щастливо в Елида;
много добитък задигнах. Но бранейки свойте говеда,
с копие той бе ударен от мене сред първите още. [675]
Щом го съборих, веднага войската му селска побягна.
Ние подкарахме плячка богата, събрана в полето:
волски стада петдесет, още толкова овчи отбрани,
толкова и от свине, от кози, нашироко пасящи,
сто петдесет светложълти кобили със хубави гриви, [680]
все за разплод, а пък много от тях и със малки жребчета.
Този добитък откарахме нощем в града на Нелея,
в Пилос. А татко Нелей във сърцето си радост изпита,
тъй като млад бях потеглил за боя, но много сполучих.
В ранното утро навред глашатаи засвикваха тия, [685]
чийто добитък бе силом отвлечен в Елида свещена.
Сбраните пилоски старци разделяха плячката честно:
трябваше дълг на мнозина от нас да изплащат епейци,
тъй като бяхме по-малко на брой и все страдахме в Пилос.
Нявга Херакъл дойде и голяма злина ни нанесе: [690]
колкото имахме храбри герои, погуби ги всички.
Бяхме дванадесет сина на татко Нелей непорочен:
аз му единствен останах, а другите паднаха в битки.
Горди от всичко това, меднобронните хитри епейци
дръзко със нас се държаха и вършеха много безчинства. [695]
Старият татко Нелей отдели си черда от говеда,
също и стадо голямо от триста овце, и пастири.
Много дължеше свещена Елида на нашия старец:
заради четири победоносни коне с колесници,141
на състезание пратени. Трябваше те за триножник [700]
да се надбягват; но Авгий, водач на мъже, ги заграби,
върна обаче возача, сломен от печал за конете.
Старецът, люто разсърден от тези дела и обиди,
взе си най-много, а другото даде за дял на народа:
никой оттам да не тръгне, лишен от частта равностойна. [705]
Цялата плячка така поделихме, принесохме в Пилос
жертвите на боговете. На третия ден се явиха
всички епейци внезапно с конете си еднокопитни.
Идеха заедно с тях Молиони във медни доспехи,142
юноши още, неопитни двамата в бойното дело. [710]
Град Триоеса лежи разположен на хълм недостъпен,
много далеч от Алфей и съседен на пясъчен Пилос.
Искайки да го съсипят, града обсадиха епейци.
Щом прекосиха полето, в нощта се завтече Атина,
вест от Олимп ни донесе — оръжие ние да грабнем. [715]
Свика народа на Пилос, охотно се сбраха при нея,
всички ламтящи за битки. Баща ми не даде с доспехи
да се приготвя и скри колесницата моя с конете:
каза, че нищо не смислям от тежките подвизи бойни.