Илиада

Пеши макар, отличих се сред нашите колесничари, [720]
тъй като мъдра Атина сама ръководеше боя.
Има река Минией — до Арена се влива в морето;
там ние, пилоски конници,143 чакахме святото утро,
гдето се стичаха също пехотните бойни дружини.
Сбрани със тях и облечени в свойте защитни доспехи, [725]
стигнахме около пладне Алфей със свещените струи.
Там ний принесохме жертви прекрасни за Зевса всесилен,
бик за Алфея заклахме, бик144 също за бог Посейдона,
за совоока Атина — пък крава от полското стадо.
После подхванахме свойта вечеря по групи във стана. [730]
Както си бяхме със бойни доспехи, налягахме всички
край бреговете алфейски. Надменните духом епейци
град Триоеса обсаждаха, за да го сринат напълно,
но предстоеше им първом голямото дело на Арес:
щом като ясното слънце изгря над земята обширна, [735]
встъпихме в битката, молейки Зевса и мъдра Атина.
Тъкмо започна борбата на пилосци с хитри епейци,
пръв аз свалих едного и отнех му конете крилати —
Мулия копиеметеца, зетя на Авгий, оженен
за русокоса мома Агамеда, най-старата щерка, [740]
знаеща всякакви билки, които земята отхранва.
С копие медно го мушнах, когато се втурна към мене.
Мулий се просна в прахта, в колесницата негова скочих,
тръгнах сред първите в боя. А гордите духом епейци
вред се разбягаха, щом те видяха съборен героя, [745]
вожд на бойци с колесници, най-храбър във лютите битки.
Спуснах се аз подир тях като черна неистова буря,
взех петдесет колесници. По двама юнака във всяка
с опие тежко сразих; и гризяха земята със зъби.
Щях да убия момци Молиони, децата на Актор, [750]
ако баща им, пространновладетелят бог земетръсец,145
скрит във мъгла непрогледна, не бе ги измъкнал от боя.
Зевс бе приготвил тогава за пилосци слава велика:
гонихме ний враговете без отдих в полето просторно,
в бяг ги убивахме, сваляхме техните дивни доспехи. [755]
Щом долетяхме с коне до Бупрасий, богат със пшеница,
чак до скалата Оленска и хълма, наричан Алезий,
в миг заповяда Атина назад да се върне войската.
Воин последен погубих и там да лежи го оставих.
Тъй от Бупрасий обърнаха всички конете към Пилос, [760]
хвалейки от боговете Кронид, а от хората — Нестор.
Ето какъв сред мъжете съм бил, ако бил съм изобщо.
А пък Ахил храбростта си за себе си ползува само.
Мисля, че много ще плаче, когато войската изгине.
Драги, баща ти Менойтий такива съвети ти даде [765]
още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон.
Ний с Одисей богоравен тогава в двореца Пелеев
бяхме и слушахме всичко, каквото ти той заповяда,
тъй като бяхме дошли в многолюдния дом на Пелея,
сбирайки много войници от цялата плодна Ахея. [770]
Вътре, в двореца, видяхме баща ти, героя Менойтий,
теб и Ахила. Тогава Пелей, престарелият конник,
бутове тлъсти говежди изгаряше в двора за Зевса
мълниевержец. Държеше в ръцете си чаша от злато,
с вино искрящо възливаше върху горящата жертва. [775]
Бяхте заети с месото говеждо, когато на прага
двамата спряхме; Ахил се учуди и скочи веднага,
па за ръце ни поведе, покани ни вътре да седнем
и ни поднесе гощавка, каквато за гости подхожда.
Своята жажда за вино и ядене щом утолихме, [780]
пръв заговорих, предлагайки с нас да потеглите двама.
Вие охотно приехте, бащите ви учеха мъдро.
Старият вече Пелей посъветва сина си Ахила:
винаги храбър да бъде и другите да превъзхожда.
А пък Менойтий, потомък на Актор, така ти наръча: [785]
„Чедо! Ахил е по-горен от тебе по род и по знатност,
ти си по-стар на години от него, но той е по-храбър.
С умни слова го напътвай и давай му често съвети,
пример бъди му във всичко и той ще те следва в доброто.“
Старецът тъй ти наръчваше, ала ти вече забрави. [790]
Хайде това разкажи на Ахила, дано те послуша!
Може би с божия помощ сърцето му с думи ще трогнеш?
Всякога полза принася съвет от приятел сърдечен.
Ако пророчество146 някакво още духа му тревожи,
ако е нещо узнал от Кронида чрез своята майка, [795]
тебе поне да изпрати и с тебе войска мирмидонска —
може самият да станеш сега светлина за данайци.
Нека на тебе отстъпи и свойте прекрасни доспехи;
ако пък вземат троянците тебе за него, от боя
ще се откажат. Тогава ахейците ще си отдъхнат, [800]
тъй изтощени: и кратка почивка във бой е почивка.