Илиада

Глупчо! Той нямаше нивга, опасните Кери избягнал,
гордо понесен от свойте коне в колесницата дивна,
пак да се върне от битката във ветровитата Троя! [115]
Много по-рано злоименна, тежка съдба го забули
с острата мед на сияйния Идоменей Девкалионов.
Азий се втурна наляво от стана, където ахейци
бързо отстъпваха в бяг с колесници далеч от полето.
Той си подкара конете натам с колесницата вихра, [120]
но не намери вратите залостени с дълги подпори —
все ги държаха отворени, в случай че някой приятел
бяга от битката, вътре във лагера да се спасява.
Азий надменно подкара конете направо, с пронизни
викове други поеха след него с надежда, че няма [125]
дълго ахейците да устоят, а ще хукнат към стана.
Глупави! Там пред вратите завариха двама юнаци,
дръзки свръхмяра, потомци на копиеборци лапити:
първият бе Полипит, издръжливият син Пиритоев,
вторият бе Леонтей, на убиеца Арес подобен. [130]
Двама застанали бяха на пост пред високите порти,
както два дъба с високи върхари посред планините,
гдето и денем и нощем на бури и дъжд устояват,
враснали здраво в земята със корени ширнопрострени,
също тъй двамата, сигурни в свойте десници и сили, [135]
без да избягат, очакваха снажния Азий да дойде.
Вдигнали ред сухокожени щитове много високо,
с вик нечовешки нападнаха вещо сградената крепост
воините, сбрани край Азия и край Ямена, Ореста,
край Адаманта Азида, и край Тоона, и Еномая. [140]
Докато бяха отвътре, лапитите караха всички
твърди ахейци за своите кораби да се сражават.
Щом те видяха обаче троянци отвън да връхлитат,
а сред данайците вик на уплаха и бяг да настъпва,
двамата смело се впуснаха, почнаха бой пред вратите, [145]
наподобяващи диви глигани, които дочуват
вдън планините надигащ се шум от мъже и от псета,
мятат се в разни страни и трошат, и повалят дървета,
цели из корен ги къртят и тракат ужасно със зъби,
докато някой стрелец ги улучи, живота им вземе; [150]
тъй на гърдите лапитски ехтяха блестящите брони,
удряни крепко: и двамата дълго се биха геройски
с вяра във своята сила и в свойте другари, които
хвърляха камъни кръгли от яко сградените кули,
бранейки себе си, бързите кораби, шатрите ширни. [155]
Както снежинки навред по полята се сипят обилно,
щом като бурният вятър, подгонвайки облаци черни,
с бяла покривка застеле земята, кърмилница плодна,
тъй и стрели от ръце на ахейци и много троянци
гъсто летяха. Под удари чести на камъни едри [160]
глухо отекваха шлемове медни и щитове обли.
Азий Хиртаков тогава така се провикна високо,
двете бедра си заудря151 и възнегодувал, изрече:
«Татко наш Зевсе! Ти вече съвсем си обикнал лъжата!
Аз не допусках, че тези ахейски смелчаци ще могат [165]
тъй да възпират мощта на ръцете ни непобедими.
Както оси гъвкокръсти или работливи пчелици
кошери ловко градят край скалиста висока пътека,
без да напускат дома си със кухи килийки, те бранят
яростно своите рожби и жилят свирепо ловците, [170]
тъй не желаят и тези, макар че са само двамина,
да се отдръпнат, преди да надвият или да погинат.»
Тъй каза, ала не трогна Кронида със своите думи:
Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор.
Други войски се сражаваха близо до другите порти.152 [175]
Трудно бих всичко разказал тъй, както безсмъртен разказва:
вред край стената от камък се носеше огън развихрен.
Духом макар и унили, аргийците бранеха стана
волю-неволю. Скърбяха сега боговете, които
бяха помощници верни във тая война на данайци. [180]
А пък лапитите двама се хвърляха в тежката битка.
Ето единият, мощен левент Полипит Пиритоев,
с копие Дамас удари през шлема му меднообточен,
шлемната мед не възпря острието; направо премина
медният връх и прониза му черепа, стигна дълбоко [185]
вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния устрем.
После героят погуби Пилона и храбрия Ормен.
Другият мъж Леонтей, на бог Арес потомък, улучи
в пояса с копие вожд Хипомаха, син Антимахов.
Сетне извади от своята ножница меча си остър, [190]
между тълпата се втурна и първо във бой ръкопашен
вожд Антифата удари: той падна по гръб на земята.
Менона после съсече, Ямена и също Ореста —
всички събори един подир друг на пръстта плодородна.
Докато още им сваляха светлите бойни доспехи,