Илиада

[195]
Хектор и Полидамант приближиха с отбрана дружина —
много на брой дръзновени младежи, желаещи силно
здравата крепост да сринат и кораби с жар да подпалят;
близо до рова се спряха, размисляйки твърде смутени.
Тъкмо да минат стремглаво през него, прехвръкна отляво [200]
кобен орел поднебесен, високо кръжещ над войската.
Носеше в своите нокти жив змей исполински и ален:
беше в агония змеят, но помнеше още двубоя.
Той се изви ненадейно и жилна орела в гърдите
близо до шията. Хищната птица от болка изпусна [205]
лютия змей на земята и там сред войската захвърли.
Писна пронизно орелът и с порив на вятър отлитна.
Ужас обхвана троянци, щом змея запъплил видяха,
паднал сред тях за поличба на егидодържеца Зевса.
Полидамант се обърна отблизо към дръзкия Хектор: [210]
«Хекторе! Винаги ти ме упрекваш в съветите наши,
даже когато приказвам за в полза, понеже не бива
мъж от народа да спори и да възразява на тебе
в бой и в съвети, а само властта ти да увеличава.
Аз пък това ще говоря, което за най-добре смятам: [215]
да се не бием с данайци за техните кораби вече.
Мисля, ще стане така, ако тази поличба е вярна:
тъкмо да минат троянци през рова, прехвръкна отляво
кобен орел поднебесен, високо кръжещ над войската;
носеше в своите нокти жив змей исполински и ален, [220]
но изтърва го, преди да достигне гнездото си скъпо,
и не можа да го пусне на своите малки за плячка.
Също и ние, дори да съборим със сила голяма
портите и крепостта и дори да отстъпят ахейци,
няма спокойно по същия път да се върнем от стана: [225]
там ще оставим мнозина троянци, които врагът ни,
бранейки своите кораби, с острата мед ще избие.
Същото би ни предсказал гадателят, който разбира
ясно поличби небесни и нему народът би вярвал.»
А шлемовеецът Хектор със яд го погледна и рече: [230]
«Полидаманте! Ти днес ми говориш слова неприятни!
Можеше друга, по-хубава реч да измислиш от тази.
Ако ли всичко това ти по разум и съвест приказваш,
то боговете безсмъртни отдавна ума са ти взели,
щом ме зовеш да забравя завета на Зевс силногръмец, [235]
който на мен го предаде и лично с главата си кимна.
Ти ме заставяш да вярвам на птиците ширококрили;
аз не зачитам пернатите, нито ми грижа създават
вкупом дали прелетяват отдясно към изгрева слънчев,
или отляво се носят към залеза153 облачно мрачен. [240]
Ние ще слушаме волята само на Зевса всесилен,
който всевластно владее над всички безсмъртни и смъртни.
Има единствена вярна поличба — родина да браним.
Ти пък защо си изплашен от лютата сеч на войната?
Всички ний даже да паднем убити при стана аргийски, [245]
ти поне страх не изпитвай, че може и сам да загинеш:
нямаш юнашко сърце във гърдите си, жадно за битки.
Ако избягаш самичък от боя или подстрекаваш
някого другиго с думи сега да напусне борбата,
в миг ще загинеш, пронизан от моето копие остро.» [250]
Каза и тръгна напред, а след него поеха момците
с викот потръсен. Кронид гръмолюбец тогава изпрати
от стръмнините на Ида без жал ураганна вихрушка,
бълваща прах към събраните кораби, а на ахейци
здравия разум размъти за слава на Хектор и Троя. [255]
С вяра във тези поличби и в своите сили троянци
почнаха с взлом да разкъртват голямата крепост ахейска,
бойници тежки да сриват, зъбци да събарят от кули,
крепки подпори да клатят, които ахейците вбиха
право в земята за предна защита на яките кули. [260]
Щом ги изтръгнеха, щяха да срутят ахейската крепост,
ала данайци не бяха отстъпили още ни крачка.
С кожени щитове своите бойници вкуп оградили,
стреляха по враговете, щом те приближеха стената.
Двамата храбри Аякси оттам ръководеха боя, [265]
вредом сновяха, разпалвайки бодрост и жар у ахейци,
с ласкави думи едни насърчаваха, други с обидни,
ако ги зърнеха вече да бягат от тежката битка.
«Мили• Които от вас са най-лични по сила, които
средни са или последни — различни мъжете са в боя, [270]
всички ще имате днеска еднакво голяма задача.
Вие самите разбирате точно: назад да не бяга
никой към нашите кораби, след като заповед чуе,
само напред се стремете, взаимно си вдъхвайте смелост!
Може би мълниевержецът и на нас ще помогне, [275]
за да отблъснем врага и дори до града да го гоним.»
Двамата викаха тъй и подбуждаха в боя ахейци.