Илиада

[360]
Ако и тука, при двама ви, тежко сражение става,
нека героят Аякс Теламонов самичък да дойде.
С него да тръгне и Тевкър, умело боравещ със лъка.»
Рече. Огромният син Теламонов молбата послуша,
тутакси каза крилати слова на сина на Ойлея: [365]
«Сине Ойлеев Аяксе, и ти, Ликомеде безстрашен!
Тук останете, подтиквайте да се сражават данайци!
Аз ще отида натам, за да взема участие в боя.
Щом им помогна, веднага обратно при вас ще се върна.»
Тъй рече едрият син Теламонов и тръгна на помощ. [370]
С него потегли и Тевкър — той брат еднокръвен му беше.
Тях придружи Пандион, носещ лъка изопнат на Тевкър.
Бързайки все край стената отвътре, достигнаха горе
кулата, где Менестей със отряда си беше притиснат.
Мощни ликийски водачи и мъдри съветници както [375]
тъмна вихрушка връхлитаха с пристъп към бойници крепки.
С ярост се сблъскаха там враговете и трясък избухна.
Първом Аякс Теламонов на място погуби героя,
вожда сърцат Епиклей, Сарпедонов обичен приятел;
той го удари опасно със камък грамаден и ръбест, [380]
който лежеше прикрит зад стената до бойница здрава.
Мъчно човек от сегашните хора на възраст цветуща
с две ръце би го поместил, а той го повдигна и хвърли.
Четиривърхия шлем Епиклеев строши и му смаза
целия череп. Същински гмурец, Епиклей се преметна [385]
чак от високата кула; духът му от костите литна.
Тевкър улучи юначния Главка, сина на Хиполох,
тъкмо изкачващ стената; със люта стрела го прониза
право в откритото рамо — така го извади от боя.
Скришом назад от стената Главк скочи, та никой ахеец [390]
раната да му не види и с горди слова да се хвали.
Мъка обзе Сарпедона, когато съгледа, че бяга
Главк надалече, но сам не забрави жестоката битка.
Той в Алкмаона, потомък на Тестора, копие мушна,
после го дръпна обратно и оня повлечен се просна: [395]
пъстрите медни доспехи по него отекнаха звънко.
А Сарпедон със ръцете си сграби зъбец от стената,
почна със яд да го тегли и цял го откърти издъно;
горе зидът се оголи и път за мнозина отвори.
Тевкър с Аякс се насочиха към Сарпедона. И с лъка [400]
Тевкър улучи блестящия ремък на щита, покриващ
плътно гръдта му, но Зевс отклони гибелта от сина си,
за да не падне безжизнен при вражите корабни кърми.
Сетне се спусна към него Аякс и удари му щита,
без да пробие медта, но отблъсна героя нападащ. [405]
Цар Сарпедон се отдръпна за малко, но в боя остана:
беше духът му изпълнен с надежда да стигне до слава.
Той се обърна и викна на богоподобни ликийци:
«Вие, ликийци! Така ли забравяте бурната смелост?
Много е мъчно за мене, макар да съм силен и храбър, [410]
сам да разбия стената и път да открия към стана.
Тръгвайте заедно с мене: мнозина по-лесно успяват.»
Тъй каза. Те се смутиха от укора строг на водача.
В гъсти редици застанаха около вожда съветник.
Също аргийците стягаха свойте редици отсреща, [415]
там зад зида: сред войските започваше дело велико.
Нито ликийците силни успяха да срутят стената,
път да открият направо към бързите кораби с пробив,
нито данайците конеборци можаха ликийци
крачка да върнат назад от стената, където стояха. [420]
Както двамина съседи се карат в полето за синор,
с мерки155 в ръцете застанали в общата нива голяма,
тясно пространство заемат и спорят за равните части,
тъй и зъбците разделяха там враговете, които
в боя разчитаха върху гърдите си бикови кожи, [425]
опнати в щитове кръгли и в щитове лекоподвижни.
Имаха рани от копия медни в телата мнозина:
някои бяха в гърба поразени при опит за бягство,
други пък право в гърдите през техните щитове твърди.
Кули и бойници каменни бяха опръскани вредом [430]
с алени кърви на много троянци и много ахейци,
но не можаха ликийците в бяг да обърнат ахейци.
Двете страни бяха, както везните на честна предачка:
тя във блюдата поставя наравно и тежест, и вълна,
за да изкара оскъдна прехрана за своите рожби. [435]
Тъй в равновесие бяха войната и върлата битка,
докато Зевс не изпрати по-висша прослава на Хектор,
който пръв беше проникнал във здравата крепост ахейска.
Той се провикна високо, та всички троянци да чуят:
«Смело троянци, напред! Крепостта на аргийци рушете. [440]
Хвърляйте огън разпален по техните кораби вити!»
С тези слова ги подбуди и всички с ушите си чуха.