Илиада

морския бряг необхватен отново насипа със пясък.
След като срути стената, пак върна реките в руслата,
гдето течаха по-рано водите им хубавоструйни.
Бог Посейдон с Аполона тъй щяха след време да сторят.147
Ала край яката крепост днес още бой шумен кипеше; [35]
удряни, страшно трещяха гредите на бойните кули.
С бича148 на Зевс укротени, аргийците вече стояха
вкупом стълпени назад покрай своите кораби гладки,
всички във ужас от Хектора, върл причинител на бягство.
Той се сражаваше, както по-рано, подобен на буря. [40]
Както глиган или лъв, обкръжен от ловци и от псета,
все се върти и се пъчи, съзнавайки своята сила:
в кръг се нареждат ловците и плътно затягат редици,
точно пред хищника спират и копия хвърлят начесто,
звярът остава срещу им, не трепва сърцето му дръзко, [45]
никак не мисли да бяга — и тъй храбростта го погубва.
Скача на разни страни да изпита ловците строени,
вредом, където се спусне, отстъпват редиците мъжки —
също тъй Хектор разпален обхождаше свойте другари,
викайки рова да минат. Конете им вихреноноги [50]
нямаха смелост и цвилеха, спрели съвсем до ръба му;
те се бояха безумно от рова, широко прокаран —
трудно им беше да минат през него или да прескочат:
двата му бряга издигнати бяха високи и стръмни,
с колове остри и дълги, нагъсто набити отгоре. [55]
Там синовете ахейски ги бяха набучили сръчно,
здрави и много големи, защита срещу враговете.
Кон с колесница подвижна нелесно би влязъл във него,
пешите доста си биха помислили как да преминат.
Полидамант заговори отблизо на дръзкия Хектор: [60]
«Хекторе, вие, троянски и вие, съюзни водачи!
Глупост ще сторим да гоним конете си бързи през рова.
Мъчно през него ще минем: стърчат горе колове остри,
редом до тях се издига стената ахейска висока.
Там да проникнем не можем, ни в бой с колесници да влезем. [65]
Много е тясно и смятам, че всички ще бъдем ранени.
Ако ли Зевс далногръмец замисля злини за ахейци,
искайки тях да погуби, а в боя да брани троянци,
аз от сърце пожелавам това да се случи веднага:
тук да погинат безславно ахейци, далече от Аргос. [70]
Ако ли те се обърнат и вън ни отблъснат от свойте
кораби, паднем ли ние в дълбокия ров пред стената,
вярвам, че няма да може и пратеник в Троя да стигне
поради тия ахейци, отново на нас налетели.
Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа: [75]
нека коларите близо до рова задържат конете,
ние пък пеши във свойте доспехи да тръгнем веднага,
заедно всички отблизо да следваме Хектор. Ахейци
никак не ще успеят, ако гибелен край ги заплашва.»
Тъй каза Полидамант и това се понрави на Хектор. [80]
От колесницата скочи с доспехите в миг на земята.
Другите сбрани троянци не чакаха там при конете:
рипнаха те незабавно, щом зърнаха Хектор божествен.
Всеки боец заповяда на своя колар да задържа
близо до рова широк колесницата в пълна готовност. [85]
След като се разделиха, застанаха в бойни редици,
в пет се дружини строиха, след свойте водачи поеха.149
Първи потеглиха с Хектор и с Полидамант благороден
най-многобройни и смели троянци, ламтейки да сринат
бързо зида и до вражите кораби да се сражават. [90]
С двамата вождове бе Кебрион. В колесницата Хектор
друг за колар си остави, по-скромен от вожд Кебриона.
Парис предвождаше втория взвод с Алкатой, с Агенора.
Третият взвод бе начело със Хелена и Деифоба,
двамата сина на царя Приама — с тях също бе Азий, [95]
Азий Хиртаков, когото конете червени и едри
тук от Арисба докараха, от Селеент бързотечен.
Вожд на четвъртия взвод бе достойният син на Анхиза,
славен Еней, придружен от чедата на цар Антенора:
вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки. [100]
А Сарпедон бе водач на прочути съюзни дружини —
взел бе със себе си Главка и Астеропея безстрашен:
двама ги смяташе първи по храброст сред другите воини,
ала след него самия, че той надминаваше всички.
Щом се сгъстиха редиците, щитове крепки допрели,150 [105]
тръгнаха право срещу враговете, с надежда, че няма
дълго данайците да устоят, а ще хукнат към стана.
Всички троянци с мнозина преславни съюзници техни
чуха съвета на Полидаманта, безукорен воин.
Азий Хиртаков, водач на мъжете, единствен отказа [110]
да си остави конете при рова с водача съратник,
но с колесницата той към ахейските кораби литна.