Илиада

Вие пък бодрите бихте отблъснали морните лесно
чак до стените, далече от кораби и от палатки.»
Каза и в миг развълнува дълбоко в сърцето Патрокла,
който затича към стана, при внука Еаков, Ахила. [805]
Както търчеше край кораба на Одисея божествен,
гдето се шири площадът за съд и събрания общи,
гдето се вдигат олтарите за боговете безсмъртни,
срещна го там Еврипил благороден, синът Евемонов:
куцащ напускаше боя, ранен със стрела във бедрото. [810]
Пот му течеше обилна от тялото и от главата,
черна кръв бликаше буйно от прясната, зинала рана,
ала все имаше още съзнание ясно и разум.
Милост обхвана Патрокла юначен, когато го зърна,.
Жалостен от състрадание, думи крилати продума: [815]
«Клети нещастни водачи, съветници мъдри данайски!
Тъй ли край Троя, далече от родна земя и от близки,
с вашите бели тела ще насищате бързите псета?
Хайде кажи, Еврипиле геройо, отхранен от Зевса,
имат ли сила ахейци да спрат исполинския Хектор, [820]
или ще гинат, сразени от него със копие тежко?»
Тъй му отвърна тогава раненият син Евемонов:
«Богородени Патрокле! Ахейците нямат избава —
ще изпопадат наскоро при своите кораби черни.
Всички, които по-рано във битките бяха най-храбри, [825]
в своите кораби днеска лежат, от троянци ранени,
а пък троянската сила расте непрестанно и страшно.
Ти помогни ми и сам отведи ме на черния кораб,
па извади ми стрелата, измий ми от раната люта
черните кърви със топла вода, наръси я с лекарства, [830]
с билки целебни, които ти знаеш добре от Ахила —
той от Хирон ги научи, най-честен от всички кентаври.
Няма ги нашите лекари тук — Махаон, Подалирий:
първият с кървава рана в палатката, както научих,
сам се нуждае от помощ на някой изкусен целител, [835]
вторият още остава в полето троянско сред боя.»
Храбрият син на Менойтий отново така му продума:
«Как ще се свърши това, Еврипиле? Какво да направим?
Бързам да кажа подробно сега на Ахила юначен
всичко, което поръча ми Нестор, защитник ахейски. [840]
Ала и тебе не ще те оставя така да се мъчиш.»
Каза Патрокъл и хвана водача юначен през кръста,
в шатрата той го отведе; а кожа постла му съратник.
Там го постави да легне, изряза със нож от бедрото
острата люта стрела и от раната почна да мие [845]
черните кърви със топла вода. Във ръцете си стърка
корен горчив, лековит, и поръси я с него отгоре.
Секна кръвта, позасъхна му раната, болките спряха.

ДВАНАДЕСЕТА ПЕСЕНБИТКА ОКОЛО КРЕПОСТНАТА СТЕНА

Мощният син на Менойтий лекуваше в светлата шатра
вожда ранен Еврипила, а стръвно аргийци с троянци
още се биеха, скупчени гъсто. Но нямаше дълго
ровът и ширната крепост да бранят данайци, които
зид построиха пред своите кораби, ров изкопаха, [5]
без да дарят боговете в Олимп с хекатомба богата,
за да се грижат за техния стан и за плячката в него —
вдигната бе крепостта мимо волята на боговете.
Ето защо не можа да остане така дълготрайна.
Докато Хектор бе жив и Ахил се гневеше разсърден, [10]
докато още не беше съсипан градът на Приама,
толкова време стоеше голямата крепост ахейска.
След като паднаха в битката всички най-храбри троянци,
също мнозина аргийци, а други от тях оцеляха,
и разрушен бе градът на Приама след десет години, [15]
а пък аргийци отплуваха в свойта мила родина,
бог Аполон земетръсец и Феб Аполон далнострелец
дружно решиха да сринат стената посредством реките,
дето извират от Ида и буйно се вливат в морето:
Резос, Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен, [20]
също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен,
и Симоент, край които в прахта се търкаляха много
щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни.
Феб преобърна реките и сля устията на всички
девет дни право в стената ги пращаше. Зевс непрестанно [25]
лееше дъжд, за да рухне по-скоро стената в морето.
Сам Посейдон със тризъбец в ръце бе застанал начело,
свличащ с вълни от основите камъни и гредореди,
сложени там от ахейците някога с труд непосилен.
Мястото той изравни досами Хелеспонт бързотечен, [30]