Илиада

Дружно стената нападнаха, почнаха да се катерят
върху отделните зъбери, стискайки копия остри.
Хектор повдигна с ръце и понесе огромен камък, [445]
сложен пред портите, долу широк, а отгоре заострен.
Двама мъже от народа, каквито са днешните хора,
даже най-силните, биха в кола го поставили с мъка,
Хектор обаче самичък го вдигна и лесно размаха:
лек го направи за него синът на лукавия Кронос. [450]
Както овчар без усилия овнешко руно понася
само с едната ръка и товара дори не усеща,
тъй и синът на Приама понесе грамадния камък
сам към двукрилите порти високи, прилепнали плътно,
срещуположни два лоста отвътре ги крепко държаха, [455]
яко притъкнати двата един върху друг със ключалка.
Спря се наблизо, замахна и блъсна вратите в средата,
ширно разкрачен, та ударът още по-мощен да бъде.
Двете резета разчупи и камъкът вътре попадна
с тежест голяма. Вратите изтряскаха грозно, гредите [460]
не издържаха, а двете крила се разпръснаха вредом,
камъкът щом ги докосна. Блестящият Хектор се впусна,
с образ на нощ бързолетна, облечен отгоре додолу
в медно, страхотно сияние, с копия две във ръцете.
Бог само би му излязъл насреща, назад да го върне, [465]
щом тъй нахлу през вратите; очите му в огън горяха.
Той се възви към войската и викна на свойте троянци
с устрем да минат зида: те изпълниха заповедта му.
Скочиха бързо едни през стената, а други стремглаво
пряко вратите се вляха. Данайци побягнаха в ужас [470]
право към кухите кораби: шум непрестанен затътна.

ТРИНАДЕСЕТА ПЕСЕНБИТКА ПРИ КОРАБИТЕ

Зевс щом до черните кораби пусна троянци и Хектор,
там ги остави беди и тегла да понасят без отдих.
После обърна очи лъчезарни в обратна посока,
вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци
и на мизийци, прочути във бой ръкопашен, и още [5]
на млекоядци, добри хипомолги, на честни абийци.156
Той не отправяше вече очи светлозарни към Троя,
смятайки в свойта душа горделива, че никой безсмъртен
няма да тръгне да брани троянци или пък данайци.157
Бог Посейдон земетръсец на стража внимателно бдеше [10]
и със почуда следеше войната и битката, седнал
сам на най-горния връх на гористия Самос тракийски.158
А многоизворна Ида оттам се откриваше цяла,
също градът на Приам и ахейските кораби в стана.
Там, от морето излязъл, приседна със жал за ахейци, [15]
тъй от троянци притискани: силно на Зевс се разсърди.
Тутакси почна от стръмния островен връх да се спуща,
крачейки бързо; дърветата и планините високи
цели трепереха, щом Посейдон си раздвижи нозете.
Само три крачки направи, с четвъртата стигна до Ега,159 [20]
гдето в дълбокия залив му беше дворецът преславен,
целият блеснал от злато, издигнат нетленен вовеки.
Стигнал дома, в колесницата впрегна конете си вихри,
меднокопитни, развяващи гриви златисти и буйни.
Той се облече във злато, взе и камшика си златен, [25]
с дивно изкуство изплетен; па сам в колесницата скочи
и по вълните се плъзна. А морски чудовища вредом
скачаха около него, че царя си мощен познаха.
С радост морето отстъпи, конете безспирно летяха,
медната ос не можа да се даже намокри отдолу, [30]
скоком конете го носеха право към стана ахейски.
Има една пещера в дълбините на морския залив,
между скалистия Тенедос и недостъпния Имброс.
Бог Посейдон земетръсец там спря си конете крилати,
сръчно ги двата разпрегна, амброзиев зоб им постави, [35]
а на нозете им сложи вериги, ковани от злато,
тежки, пристегнати здраво, та там да дочакат спокойно
царя си славен, а той сред войската ахейска отиде.
Всички троянци, подобни на пламък или на вихрушка,
следваха Хектор Приамов със викот и грохот страхотен: [40]
те се надяваха днес да превземат ахейския лагер
и да избият във него най-храбрите между ахейци.
Но Посейдон земедържец, велик и могъщ земетръсец,
идващ от морската бездна, подтикваше жарко аргийци;
уподобил се на Калхас по глас гръмовит и по външност, [45]
първо подбуди Аякси, към бой и сами устремени:
«Вие, Аякси, сега ще спасите войската ахейска,
помнейки своята храброст, забравили срамното бягство.