Илиада

шлем редом с шлема, човек до човека, метал до метала.
Гривести шлемове плътно докосваха медни, когато
в строй се навеждаха само: тъй гъсто стояха бойците.
Движени с дръзки ръце, се кръстосваха копия остри:
право напред се стремяха ахейците, жадни за битка. [135]
Тясно стълпени троянци нападнаха с Хектор начело,
който летеше подобно на камък заоблен по стръмно,
щом го откърти поройна планинска река от скалите,
след като с буйните струи основите им подкопае.
Скачайки, все се търкаля, гората отеква от него, [140]
той неудръжно се носи, догдето достигне полето —
само тогава се спира недвижен, макар и засилен.
Също тъй Хектор заплашваше днес, че ще стигне морето,160
минал през шатри и кораби, сеейки смърт сред ахейци.
Ала когато попадна на гъстите бойни фаланги, [145]
спря се наблизо пред тях. Синовете ахейски отсреща,
удряйки с мечове тежки и копия медни двуостри,
вкуп го оттласнаха: Хектор отстъпи назад разтреперан.
После извика високо, та всички троянци да чуят:
«Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци! [150]
Дръжте се! Дълго не могат ахейците да ме отблъснат,
колкото плътно сега да застават във строй като кула.
Те ще отстъпят пред мене, наистина щом ме предвожда
първият сред боговете, съпруг силногръмец на Хера.»
Тъй каза. Сила и смелост възбуди у всеки троянец. [155]
А Деифоб Приамид се понесе надменно пред всички;
вдигайки право пред себе си щита, всестранно закръглен,
стъпваше леко с нозете, вървеше прикриван от щита.
Но Мерион се прицели във него със копие светло:
никак не сбърка, улучи го в щита от бикова кожа. [160]
Кожата той не можа да пробие, че счупи по-рано
ствола на своето копие дълго при острото жило.
Щита си биковокожен встрани Деифоб поотмести,
че се уплаши от точното копие на Мериона.
А Мерион се отдръпна към верни другари ядосан, [165]
че се лиши от победа и своето копие счупи.
Тръгна да иде при шатри и кораби черни ахейски
копие друго да вземе, което в палатката беше.
Другите водеха боя и вик неугасващ ехтеше.
Тевкър, синът Теламонов, погуби мъж копиеборец, [170]
Имбрий, потомък на Ментор, прочут със коне многобройни,
който живееше в град Педеон до войната с ахейци,
женен за Медесикаста, небрачна Приамова щерка.
Ала когато дойдоха данайските кораби вити,
Имбрий се върна във Троя, изпъкна сред всички троянци, [175]
тачен в дома на Приама наравно със царските рожби.
Тевкър заби под ухото му своето копие дълго,
после го дръпна; раненият падна подобен на ясен,
който високо, на било планинско, отвсякъде виждан,
с брадва отсечен, привежда надолу листата си крехки. [180]
Тъй рухна: медните пъстри доспехи отекнаха гръмко.
Спусна се Тевкър със устрем доспехите сам да му смъкне.
В него прицели се Хектор със своето копие светло.
Тевкър го зърна и с мъка отбягна опасния удар.
Хектор обаче улучи в самите гърди Амфимаха, [185]
чедо на Ктеат, потомък на Актор, налитащ във боя.
Воинът грохна, доспехите звъннаха грозно на него.
Втурна се Хектор да грабне от смелия мъж Амфимаха
шлема му, до слепоочника плътно прилепнал на лоба.
А пък Аякс срещу Хектор най-бляскаво копие хвърли, [190]
без да му тялото стигне, че целият беше запазен
с мед страховита; ахеецът, удряйки пъпа на щита,
Хектора блъсна със сила голяма; и Хектор отстъпи,
мъртви двамина оставил: прибраха ги после ахейци.
Стихий и вожд Менестей богоравен, атински водачи, [195]
дръпнаха мъртвия клет Амфимах сред войската ахейска.
Имбрий прибраха Аякси, във бурния бой устремени.
Както два лъва заграбват изпод острозъбите псета
вардена зорко коза и във гъсти шубраци я носят,
вдигнали в челюст разпенена своята плячка високо, [200]
тъй и двамината мощни Аякси повдигнаха Имбрий.
Те му доспехите взеха; главата от нежната шия
в миг му отсече Ойлид, разярен заради Амфимаха.
Хвърли я да се търкаля в тълпата подобно на топка.
Падна главата в прахта, недалеч от нозете на Хектор. [205]
Бог Посейдон се разсърди тогава в сърцето си гордо
заради внука си, паднал убит във свирепата битка.
Тръгна припрян към ахейските шатри и кораби бързи
да насърчава данайци, беди за троянци да готви.
Славният с копие Идоменей му излезе насреща, [210]
идвайки тук от приятеля, който недавна от боя
беше се върнал, ранен под коляното с копие остро.